За каква професия мечтаехте като дете?
Аз съм от щастливите деца, на които се е сбъднала детската мечта. Когато бях в детската градина, всяка година учителките ме избираха за водеща на тържествата. Харесваше ми да съм на сцена, да въздействам, да ръководя изявите и вероятно на подсъзнателно ниво още тогава проявявах интерес към контакт с публиката. По-късно, може би на 8-9 години, преминах в „по-сериозния” жанр – разследваща журналистика вкъщи, за това кой е счупил чашата или за друга пакост и вечер с микрофон в ръка насочвах вниманието на семейството си по следите на моите открития. Следваше рубриката „Новините на деня”, разбира се, пред загасения телевизор, и се стараех да съобщавам само интересни и хубави новини, защото исках да нося радост, за да ме „гледа” семейството ми и следващия път.
С какво се занимавате в момента?
Работя в EBF – Бизнес телевизията на България като репортер и водеща на Централна информационна емисия Новини. Автор и водещ съм на предаването Бизнес Етикет по същата телевизия. Следвам в СУ „Свети Климент Охридски” по специалността „Връзки с обществеността”- магистърска програма.
Кога за пръв път попаднахте в телевизия?
Професионалната ми реализация стартира преди 6 години в ТОП ТВ, сегашна ТВ 2, където работих като репортер, водещ на Централна информационна емисия Новини, координатор на публицистичното предаване Позиции, автор и водещ на младежкото телевизионно шоу Различно. По пътя към престижната EBF Бизнес ТВ на България, където работя днес, съм работила като PR на партия Новото време в своя регион, както и на ексдепутатът Юлияна Дончева. Минала съм и през БНР, и ТВ Европа.
С какво Ви заинтригува тя?
С предизвикателството пред добрия журналист, пред когото стои задачата вече не да организира информацията, а да придава подходящ вид на тази, която ще се продаде. Журналистиката не само отразява и управлява новините, тя е на етап дори да контролира събитията. А да бъдеш журналист е престижна професия. Журналистиката информира, но и манипулира. Тя възпитава, но и развращава. Тя е власт, но е и слугиня на властта. Тя може да избира политици, но и да ги прави неизбираеми.
Тя е първата власт в посттоталитарното общество, където отделният човек още не е изградена личност със свое мнение и оценка за заобикалящата го действителност. Ето защо журналистът трябва да се стреми към позитивна креативност. Да бъде информатор, възпитател, да качва на власт достойни професионалисти и да ги контролира след това. Тези му качества не са подвластни на правилници, кодекси и на други задължаващи го хартийки. Те би трябвало да са негова същност. Ако ги има - той е добър журналист. Ако ги няма - сбъркал си е професията. Казвам това, защото съм убедена, че журналистът формира политиката на медиата, а оттам и въздействието й върху читателя – слушателя – зрителя – потребителя. Той има решаваща роля в информационната епоха.
Това за Вас само работа ли е или удоволствие?
За мен е в сила крилатата мисъл на Конфуций: „Намери си работа, която да ти харесва и никога няма да ти се налага да работиш”. За мен журналистиката е не само професия. Динамиката, срещите с много и различни характери, сблъсъка с всички лица на действителността...Това е безценен житейски урок.
Разкажете ни малко повече за предаването на което сте автор и водещ?
Предаването Бизнес Етикет е в ефир вече втора година и има 33 издания. Целта му е да изясни спецификите на бизнес-комуникацията, етикета и протоколното поведение при различни ситуации. Разглеждат се правилата за делово облекло, размяна на визитни картички, правилата за водене на разговор, поведението по време на официални събития и по време на официални обеди, вечери, коктейли. Представят се практически полезни съвети,отнасящи се до всеки един момент от ежедневието на делово ангажираните хора. В предаването зрителите получават съветите на най-добрите експерти по всички въпроси, свързани с бизнес етикета. Бизнес Етикет помага за изграждането на личния и корпоративен имидж и е помощник при деловите визити в други страни с различни култури и нрави. Особено засилен интерес предизвикаха броевете „Интервю за работа”, „Етиката при храненето”, „Езикът на жестовете в политиката”, „Правилата на мъжкото и дамското облекло”, „Училищния етикет”. Радваме се на висок рейтинг на предаването.
Разкрийте ни част от Личностите, които предстои да представите в новините?
Нашите EBF събеседници са значими фигури от бизнеса, деловите среди, финансисти, мениджъри, кадри от средно и висше ръководно ниво, експертен персонал, образовани хора от всички области. В условията на настъпващата финансова криза експертните им оценки и съвети са изключително полезни. Предстоят срещи в ефир с много интересни личности, но нека запазим изненади за нашите зрители.
8.Кои са най-интересните за Вас хора в момента?
Интересните хора са сред нас и обикновено не са публични личности. Това са нашите зрители – на EBF Бизнес ТВ на България. Те формират нашата медийна политика и са верните ни партньори. А от известните хора съм впечатлена от френския президент Никола Саркози, Ангела Меркел, Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, Меглена Кунева, Папа Бенедикт XVI.
Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това че сте жена или напротив, това Ви помага?
Животът е структуриран по начин, поставящ пред нас трудности, с които ние, жените, трябва да се сблъскваме и да преодоляваме. Място за проява на слабост няма. Да вярваш – значи да можеш. Вярата в личните качества и възможности е тази сила, която ни тласка напред. Когато съм премисляла решението си за бъдещото си развитие съм се питала дали осъзнавам в какъв водовъртеж от трудности ще попадна. Но аз вярвам в личността си и амбициите си и не мисля да се връщам назад. Това дали ще постигна целите си зависи само от мен. Любовта към избраната професия, издръжливостта, упоритостта, необходими за постигане на моето желание, смятам, че ги притежавам. В този смисъл, когато си наясно със себе си, полът е без значение.
Как съчетавате работа и свободно време?
Като ги сливам. Свободното време за журналиста е абстрактно понятие. Но все пак, когато го имам, обичам да пътувам, да посещавам клубове, да разговарям с приятели, да чета хубава книга. Това ме зарежда с нови идеи.
С какво се гордеете най-много?
Не смятам, че конкретно събитие или успех са повод за гордост. По-скоро те са в резултат на дълъг път, извървян с настойчивост и убеденост. Затова в професионален план се гордея се с това, че успявам да градя критериите, които да следвам: висок авторски и редакторски професионализъм, тематично разнообразие, пълноценна осведомителна дейност в активното новинарство. Медийният ни живот безспорно се характеризира като особено динамичен, затова се стремя да следя в развитие тенденциите на културните, социалните, икономическите процеси, да предлагам полезна информация, да очертавам картината на деня, с посоките на предстоящите събития.
В личен план съм горда с възпитанието, което съм получила от семейството си, за това, че са ме научили да отстоявам волята си за борба и за победа.
Геройство ли е да си жена в днешно време?
Да бъдеш силна, когато е необходимо и слаба, когато се наложи; да бъдеш дръзка в мечтите и скромна в настоящето; да даваш много и да искаш малко; да се усмихваш през сълзи и да плачеш в смеха си; да бъдеш опора, когато едва се крепиш; да носиш надежда, когато си безнадеждно отчаяна... Това е светът на жената. Ежедневна реалност. А геройството е изключителна постъпка във върхов момент. В този смисъл да си жена е божествено призвание.
За какво мечтаете?
Има една приказка за щастието. Тръгнало да го търси едно момче. Когато се разделяло със семейството си, баща му заръчал: „Ще станеш щастлив едва тогава, когато облечеш ризата на един щастлив човек”. Вървяло момчето, срещало много хора по пътя си и неизменно задавало един и същ въпрос: „Щастлив ли си?” Лихварят му казал, че не е, защото не спял спокойно, за да пази парите си. Търговецът ден и нощ мислил за стоката си. Магазинерът броял клиентите на конкурента си. Пътувайки по света, момчето загубило всякаква надежда. Един ден то стигнало до една нива и спряло да си почине. Видял го изморен орач и му предложил къшей хляб и стомна със студена вода. Тогава момчето отново задало същия въпрос. „Да, разбира се, че съм щастлив! Имам земя, две здрави ръце и надежда за плодородна жътва!” „Моля те, казало момчето, дай ми да облека твоята риза!” „Но аз нямам риза!” –отговорил селянинът.
Ето, това е. Мечтая си за това щастие, което се постига по пътя към красотата, към доброто, към положителното, към оптимизма, към светлината! Вярно, ще ми бъде много трудно – за да променя каквото и да е, ще трябва да вървя срещу течението. Но нима това не е най-добрия възможен начин човек да разкрие своя потенциал? Искрено се надявам, че ще успея.
Какво послание бихте отправили към българките?
Посланията са привилегия на хората, натрупали житейска мъдрост. А моето пожелание към българките е:
Винаги се стремете към върха, каквото и да ви струва това!
Винаги се стремете към победи, каквото и да ви струва това!
Бъдете вдъхновителки и вълшебници, и съзидателна,
и животворна сила! Светът има нужда от женския огън и усмивка! И не забравяйте своето призвание - да правите света по-добър!
Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Любим цвят - бял и черен.
Песен – Много са! Обикновено избирам музика, според настроението.
Вкус – Тъмен шоколад, кафе, карамел...
Място – Била съм на много места, но има още толкова, които искам да посетя. Смятам, че тепърва ще открия специалното за мен.
Любимо ястие, нещо което с удоволствие приготвяте за близки и приятели?
Палачинково руло с плънка от пилешка салата и ароматни козуначени кифлички. С удоволствие ще споделя рецептата за кулинарното изкушение с читателите на Аз - жената:
Продукти за палачинката:2 яйца
3 1/2 с.л. брашно
250 мл. прясно мляко
20-30 гр. масло
Продукти за плънката:
Пилешко месо - сварено или печено
200 гр. стерилизирани печурки
2 кисели краставички
3-4 сварени картофа, нарязани на кубчета
1 колбас /кренвирш/ на кубчета
200 гр. настърган кашкавал
по няколко стръка пресен копър и магданоз
чер пипер и сол на вкус
1 опаковка майонеза "Краси"
Пилешкото месо, киселите краставички, кренвиршът и картофите се нарязват на кубчета, а гъбите на лентички. Всичко се изсипва в купа и се обърква. Поръсва се с нарязаните зелени подправки, сол и чер пипер на вкус. Отгоре се изсипва майонезата и всичко се разбърква много добре. Оставя се няколко часа в хладилника да отлежи.
Яйцата се разбиват с щипка сол и с млякото. Постепенно се прибавя брашното и се бърка енергично ,за да не стане на бучки. След това към тази смес се добавя и разтопеното масло. Тавата се застила с хартия за печене и в нея се излива палачинковото тесто. Пече се в предварително загрята до 180 С фурна до златисто - около 10-15 мин., зависи от фурната.
Готовата палачинка се изважда от фурната и се оставя да поизстине. След това отгоре се разстила пилешката салата, покрива се с настърган кашкавал и с помощта на хартията за печене се завива на руло. Оставя се в хладилника увита в хартията за печене и в "свежо" фолио поне за 2-3 часа - колкото по-дълго отлежи, толкова е по-вкусна.
Добър апетит!