Милена Златкова: Да си жена е привилегия

За каква професия мечтаехте като дете?
Като малка много си мечтаех да стана художничка, после разбрах, че не съм голям талант и реших да завърша история на изкуството и да се мотая някъде из Петербург по музеите и Ермитажа.

С какво се занимавате в момента?
В момента водя Тройка на разсъмване и съм мениджър на Тройка на разсъмване. Занимавам се също и с някои печатни проекти, които са по-интелектуални, не, че Тройката е нещо, което не заслужава внимание, просто са по-различни и по-сериозни.

Кога за пръв път попаднахте в радио?
На 1-ви юли преди девет години и половина и тази година с Тройката ще навършим 10 години. Започнах случайно и за малко, преди това водех предване за култура и изкуство по радио Тангра. Беше интересно, но аз още нямах никакво усещане за радиото, правех го заради темите, които бяха за литература и театър, а като дойдох в радио Витоша беше само за събота и неделя и разбира се временно. После ме харесаха, направихме Тройката, поставихме началото и останах.

Какво е най-интересно и приятно в тази работа?
Това, че намираш причини да си жив, всяка сутрин. През тези девет години, аз преживях толкова много контрастни неща, толкова  неща се случиха, че от нормалните моменти на леко отегчение, едни и същи административни или други неуредици до невероятни неща в личен план. Самият факт, че ставаш сутрин и виждаш едни хора, като Кирил и Тодор с които си общуваш и трябва да се усмихнеш, но винаги има защо.

Как се справяте със ставането сутрин?
Зле, разбира се и все по-зле става, което е тъжно. Едно време не сме спали по-цяла нощ и идвахме директно на ефир, сега вече като пенсионерите си броим часовете за сън.

Какво е да имаш до себе си още двама водещи и то мъже?
Много добре и много комфортно. От една страна е малко сложно, понеже както знаем мъжете са крехки създания и тъй като аз много ги уважавам и сме много различни, не смятам, че би ми отивало да вляза в ролята на шеф и да размахвам бича. Ние сме трима партньори и за това трябва да уважаваш притесненията, тревогите, болките и чувствата на всеки един и това ми харесва. Харесва ми и да видя, че сме намерили един добър синхрон въпреки, че сме толкова различни.Много се гордея, че имам доста голям принос за този синхрон.

Тройка на разсъмване става на 9 години, какво ще си пожелаете за бъдещето?
Аз благодарих на всички с които съм работила до момента, че ми изтърпяха порастването, понеже реално Кирил беше най-зрелият от всички ни, когато започвахме. Тодор си го взехме няколко години по-късно. Той е също по-емоционален тип като мен. Та от тук нататък това, което си пожелаваме е приказката да продължава.
Супер клиширано звучи, обаче като го изживееш е много силно.

Разкажете ни нещо за Вас в личен план?
В личен план съм госпожица, искам да се похваля. Освен това имам син, който родих точно на Коледа и не можахме да сложим предавател на покрива и да излъваме по радиото, че става на четири години.
Сега с него мислим за малка спретната къщурка, за приятели и други хубави неща.

Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това че сте жена или напротив, това Ви помага?
Всъщност е много лесно, когато те обвинят, че си жена заради нещо казваш ок, живей с тази мисъл ако това те успокоява. От друга страна моите шефове имаха съмнение, че предаването няма да е толкова силно след като родя тъй като психиката се преоменяла. Но за мен беше много важно, че много хора ми изживяха по суетнния, по-повърхностния период и вече ме приемат и по-сериозно.

Как съчетавате работа и свободно време?
Перфектно. Хубавото е, че това не е нормална работа. Ако беше с работно време от 9 до 5 щеше да ми е по-тежко, имам повече ангажименти, които са след 12 ч., но когато имам възможност лягам да спя. Общо взето се получава – разбиваш се от работа сутрин и имаш кратка ваканция следобяд.

С какво се гордеете най-много?
С това, че се промениш страшно много и останах себе си и с това, че хората, които бяха през цялото това време до мен останаха, включително и тези, които слушат тройката.

За какво мечтаете?
Сякаш вече се страхувам да мечтая. Може би за спокойствие, баланс и петима души на които държа.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да си жена е привилегия, когато имаш цикъл, когато забременяваш, когато раждаш, можеш да се оплакваш. Но е привилегия, защото мъжете не могат да го преживеят и за това им пожелавам страшно много кураж. А иначе всичко хубаво се заплаща но си струва.
Освен това им пожелавам

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Белия цвят ми беше много любим, сега е оранжевият по-жизнен е, огнен.
Песен нямам конкретна, но има такива които са ми свързани със конкретни преживявания, по-интимни, спомени. Има една песен на Д2 дето ми я пя един човек, много важна ми беше.
Винаги съм мислила, че еклектиката е нещо добро и явно успявам да го съчетая в дрехи, в интериор, в храна, в отношения с хората. Винаги искам микс от няколко неща, които се наместват като вкус и интересни теми.
Място-скали, море и да е зелено.

Любимо ястие, нещо което с удоволствие приготвяте за близки и приятели?
В последно време много се научих да готвя, направо съм потресена от този факт, но така или иначе любимото ми, което си остава освен количество плодове и салати, много обичам грозде и талиатели с песто.