Вчера седя в едно кафе и слушам на съседната маса седят три дами и си говорят – “Каква криза?! Ми то няма криза? Да си усетила нещо” ...
Слушам и направо ми идва да закрещя. Очевидно дамите работят в държавния сектор, където кризата едва ли ще се усети скоро или дори въобще. Но в частния сектор нещата са доста сериозни!
От декември 2008 започнаха първите съкращения в различни сектори, втората вълна бе през зимата, а сега следва трета. В някои предприятия съкращенията са до 20-30% от персонала. А се очакват и още. Е, как да няма криза. Къде отиват тези хора? Да не мислите, че някой наема на работа в тези смутни времена? дори един да наема, съкратените или освободени в безсрочен отпуск са хиляди. НСИ може и да скрие, но може и да покаже цифрите за първите 3 месеца и се предполага, че цифрите ще са значими. Какво означава това – хора на улицата, без заплата. Дори да имат спестявания – скоро ще се стопят.
В същото време все по-малко хора успяват да си изплащат ипотечните кредити, лизингите за коли и други. Забавените плащания за последните месеци са около 20% от всички!
Зачестиха обирите, отново се върна практиката с краденето на коли и отвличане на по-известни бизнесмени за откуп. Нещата не вървят на добре. И дори за бюджетните служители нещата да са розови и да избират между почивка и служебни дрехи, в частния сектор ситуацията е повече от драматична! Дано, както казват някои, кризата отмине скоро. Но песимистите твърдят, че все още нищо не сме видели и същинската криза ще усетим в България едва есента и идната зима. Да видим.
Но моля, не ми говорете, че криза няма!
* * *