Пролетна поезия

И така, след дълги и общо взето приятни обсъждания, приближихме се и до по-неприятните, тоест, кои стихотворения да не наградим, защото разбира се, всички са хубави.

По-бездарните откъм поетически способности членове на екипа на az-jenata.bg надделяха над ония, които пописват или са пописвали стиховце, защото пописващите са пристрастни, а може би и завиждат благородно, творчески, на авторките по-долу. :) Много от жените, изпратили ни стихове трябва да знаят, че имат тайни фенове сред екипа, но лобитата им не надделяха срещу по-скромните откъм поетично вдъхновение обикновени консуматори на изкуство, каквито също не липсват в екипа ни. :)

След като споделихме тези оправдания, ето и жените, които ще получат книги:
Анка Дженкова, Дешка Люцканова, Екатерина Ангелова, Калинка Колева, Люба Кърджалийска, Любомира Чавдарова, Павлина Гатева, Пепи Урдова, Соня Нешева и Христина Петрова.

Молим всички наградени от страната да изпратят на e-mail konkurs@az-jenata.com точния си пощенски адрес и пощенски код, тел./GSM за връзка, а тези от София молим да заповядат всеки петък от 9 до 16ч. в нашия офис на адрес: София, ул. “Никола Славков” 41, ет. 3, ап. 26, за да получат наградите си.

* * *

Скъпи дами,
след дългата зима най-накрая дойде и пролетта.
Това е любим сезон на повечето от нас, защото природата се събужда и навсякъде около нас е цветно и зелено, птичките огласят навред със своите трели.
През пролетта са и едни от най-красивите празници.

Вдъхновени от всичко това, решихме нашият нов конкурс да бъде за стихове за Цветница и Великден, за пролетта.
Надяваме се и вие да се чувствате пролетно окрилени и да създадете прекрасни авторски произведения.

Ще ги очакваме на и-мейл: konkurs@az-jenata.com до 30 април.

Разбира се, повече ще се радваме на нови, съчинени сега стихове, но ако все пак решите да участвате и със стихове вече публикувани от вас на друго място, молим, посочвайте ни това в писмата си.
Ще наградим авторите на десетте стихотворения, които най-много допаднат на екипа ни с книги от водещи издателства.

Пролетен фото поглед

Ето и стиховете, които ни изпратихте, и които ние решихме да включим в конкурса:

* * *

Пролет

Пролет е. Пъпчици пука всяко дръвче.
Топло е. Пее капчукът, дъждецът тече.
Светло е. Плахо наднича младо цветче.
Тихо е. Нейде прекрасно свири щурче.
Свежо е. Весело тича волно момче.
Ясно е. С радост е пълно мойто сърце.

Пролетна радост

Слънчо пак огря земята.
Вятърко разсмя листата.
Птичка литна в небесата.
Затанцуваха цветята.
Всичко мигом се събуди.
Пърхат нежни пеперуди.
Ромоли поточе бистро,
а небето е лъчисто.
Облаче по него плава.
Цялата земя запява
и за тебе и за мен
да е мирен, спорен ден!

Част от пролетта

Горе на небето в облачна държава
живееше щастливо капчица такава:
по-бистра от сълзичка, по-мокра от море,
по-мъничка от копче, по-лека от перце.

Тя беше много смела и много любопитна.
Затуй веднъж реши се и с вятъра политна
надолу към земята по нишките дъждовни
далеч от висините и облаците родни.

Случи се така, че пролетната капка
скокна във пръстта като малка жабка.
– Ох! – дочу се тихо – Повече внимавай!
Костите ми счупи, кажи ми “извинявай”!

– Ах, моля извинете! Какво сте вие – цвете?
За мен сте непозната. Не, не ме бодете!
– Аз, първа съм тревичка. След мене идват други.
Цяла зима спахме, но Слънчо ни събуди.

Идва пролет нова, идва пролет млада,
въздуха изпълва с нежност и наслада.
Птиците долитат от южните страни,
кокичето с камбанка весело звъни.

Тревичката зелена, за слънчев лъч се хвана.
Той я дръпна леко и по-висока стана.
А капчицата топла чак сега разбра,
че всъщност тя самата е част от пролетта.

Великден

Петьо и Ельо – славни момчета,
умни, работни, задружни хлапета,
бяха решили яйца да варят,
мама и баба да отменят.

Всички големи излязоха рано.
Вкъщи останаха двамата само.
Вестник постлаха, боите размиха,
яйцата в солена вода потопиха.

Котлонът е включен и двете момчета
следват на баба си мъдра съвета.
Десет минути, изливат водата,
почват да шарят изкусно яйцата.

Нещо се сбутаха във суетнята,
падна едно яйце на земята.
Леле, сурово! Ами сега!
Как ще оправят тази беля?

Заливат яйцата отново с вода,
всички нашарени вече с боя.
Този път десет минути броят
чак когато яйцата заврат.

Спукаха няколко, но какво от това.
На масата има купа с яйца.
Всичките пъстри – цветна дъга
за радост голяма на двете деца.

Празник с баба

На Великден баба ще ме води
в църквата с красивите икони
на Исуса Христа да се поклоня
и яйце червено да му подаря.

В църквата свещичка ще запаля.
Вкъщи ще я нося да догаря.
Дядо поп със благите очи
хляб за празника ще освети.

Вкъщи с баба щом се приберем
по един борак ще изберем.
Ще нарежем вкусен козунак
с орехи, стафиди и отгоре с мак.

Христина Петрова

* * *

Любима пролет

Пролет си. За мене втора.
Не ми прилича есента, все още...
Душата ми е млада, що да сторя?!
Копнея неживени в първа пролет нощи!

Неочаквано дойде. След дълга зима,
в която зъзнех край угаснало огнище...
Пролет си. За мен не първа, а любима!
Със жажда за живот душата ми насищаш!

Пролетно настроение

Слънчево зайче
до мене притича.
Огледалцето, знае се,
пред мен го привлича.

Играта му весела
дари ме с усмивка .
В мечтите понесе ме
и спрях за почивка.

Отнякъде облаче
слънцето скри,
а зайчето плаче –
игра то прекрати.

Повиках ветреца
да дойде на помощ,
а той пък дъждеца,
да чака помоли.

Показа се слънце
през дървото зелено
и всяко листенце
затрептя пременено.

Огледалцето погали,
появи се зайче пак,
цяла вечер сме играли,
докато настъпи мрак .

Навън ухае на цъфтеж

Погали ме една липа
с натежали от цъфтежа клони.
През тях проблесна светлина
и тих ветрец с ръце ме гони.

Как искам ти да си това
и нежно, нежно да ме галиш.
А после в тъмна синева,
звезди за мене да запалиш.

Да милваш моите коси
дълго, дълго до премала...
Но ти сега къде ли си?!
Теб има ли коя да гали?

Навън ухае на цъфтеж,
на липите с натежали клони.
Ехо носи тих брътвеж,
тишината пълна то прогони.

Калинка

На ръката ми кацна калинка,
после от мен излетя
към близката малка градинка,
изпълнена с пъстри цветя.

Забравих аз нея да питам,
преди да разтвори крила
и на другото място литне:
“Къде ли ще се задомя?!”

На любовта са цветята емблема
и дори китка от сухи цветя,
ако с голяма любов е стъкмена
наедно ще живей с пролетта.

Виктория Маринова

* * *

Пролет в кухнята

Пролет в моята кухня пристигна
и приятелски тя ми намигна:
“Хайде, момиче, вземай черпака,
че за зелено родата ти чака!”.
И ми поднесе букет от лапад –
на супа моите здраво го лапат.
После – предястие – млада коприва,
ала на нея ориз и отива.
Вкусна гозба чака в тавата –
да ви кажа – топи се в устата.
Спанак бланширан с доза подправки!
И ви моля – без подигравки!
Скромно добавих лук на парчета –
тъй се гледат здрави момчета.
Десерта оставих на враговете –
я за диети си припомнете!
Пролет дойде с витамини, цветя...
Аз самата от радост цъфтя!
Ала защо ли мойте момчета
от магазина си взеха кюфтета? :(

Любомира Чавдарова

* * *

Цветница

Букет от нежни пожелания
приеми на този пъстър ден,
мислите ти – нацъфтели поляни
а сърцата ни – със светлина обляни.
Домът ти окичен с върбица,
а наоколо – пълен двор с дечица.
На главите им цветни венчета,
Гласчетата им като звънчета.
Пролетни благоуханни аромати
на люляци и здравец разляти .
Лазарско хорце да заиграем
и за любов да помечтаем.

На Лилия

Името ти – нежно цвете
обгърнато от полъха на ветровете.
Любов и щастие то дарява,
сърцето в буйна страст пленява.

Лилия се то нарича,
във вечна обич ти се врича.
За слънчеви лъчи копнее,
Нежен морски бриз да го повее.

Бяла топлина в лунна нощ е,
безмълвна шепот сред звездите.
Всичко тъне в забрава,
На всеки нежни спомени навява.

Возкресение

За Возкресение Христово,
Приемете Божият апел отново.
Бъдете винаги добри
и Той ще ви възнагради.
Нека свят свободен да сътворим
и злото да победим.
За всички нас душата му се извиси,
искаше да ни научи да се борим
и вечно за делата Му да говорим.
Той призова ни към смирение,
като дари ни с Возкресение.
О Боже, а виждаш ли в момента
нашето падение?!
Светът красив се преобърна,
кажи ми мили Господи,
как бих могла отново да те върна?!
Ще можем ли от лукавство ние да се избавим,
за богатство, злато и сребро да забравим?!
Как бих искала отново добро да преоткрием,
и срамът от безчестие и позор да измием.

Царица Пролет

Засмяна идваш ти с премяна пъстра и лъчиста,
с воал от хиляди надежди и цветя безбройни,
сънувана и чакана с усмивка, тъй прекрасна
и кристално чиста – пролет моя, царице бяла.
Пролетен дъждец прозорци да замрежва,
в тиха песен – мелодия по ноти да нарежда.
Славеи да запеят в цъфнали градини,
и щурчета да заиграят над зелени детелини.
От ароматите ти опияняващо-вълшебни
искаме да вкусим, да закичим с цветя косите
и вяра да ни върнеш – в сърцата и душите.
Ветрове да ни докосват с длани нежни,
с бисерна роса да заблести тревата,
в буйна обич – безумни страсти да разпалиш,
да се втурнем всички стремглаво към живота.

Мариана Златева

* * *

Пролетно настроение

Политна взорът ми нагоре
ефирен като птичи полет.
Потъна той сред ведрите простори
в магията на идващата пролет.

Сред тоя рай от чисти аромати,
под етера на цъфналите клони
отново пълна с радост е душата –
възкръснала мечтата да догони.

Соня Нешева

* * *

Цветнице

Пролет моя, моя бяла пролет...
“Пролет”, Н. Вапцаров

Луда пролет –
полудяла,
бяла.
Неизмислена
и дива –
до вселена.
Тя е друга –
друга мене...
Луда пролет –
полудяла,
цяла.
Ето –
Цветница
се спуска
над земята,
на лютиче се люлее
и обувчицата си
изхлузва
над полето,
и се смее –
нежно слънчице
разлива,
и се смее
до отвъд небето...
Може би
и затова е
дива –
дива,
дъхава,
красива...
Виж,
потрива
си нослето,
с лястовиците говори,
със лъчите се целува,
някой в спомените я сънува,
и нарича я със име цветно.
Цветница –
момиченце красиво
трие си очичките
с юмруче,
щом не зърне незабравки
и дъждец ще росне
над нивята...
... тихо...
Цветнице,
поспи си малко,
със ръчичка
под главата
и сънувай Приказния –
онзи,
дето
твоя дъх
с целувка ще изпие
и обувчицата ти
ще върне...
После пък –
ще се събуди
и очички ще потрие,
и ще се изплези
на небето,
ще ни се усмихне,
слънце,
и с венче –
върбови клонки,
ще се залюлее
над полето,
на дъгата,
и ще иска
змей да я открадне всякак...
Чуй я –
звънкия й смях
се носи
под безкрайната вселена...
Тя е друга –
друга мене...
Луда пролет –
бяла,
полудяла
цяла...
Цветнице –
момиче цветно,
усмихни ми се със слънце
и на змей ще се превърна,
сам-самичък ще те грабна,
и в отвъдните простори
само двамата ще бъдем...
Твоята пантофка е при мене...
Цветнице,
Момиче цветно...

Мария Гюзелева

* * *

Пролетта дойде

Денят се увеличава, а нощта намалява,
събуждат се цветята, разлистват се листата,
мирис най прекрасен се понесе из гората,
птичките пропяха из небесата.

Пролетта дойде, хайде всички на хорце,
да се хванем за ръце и да викнем от сърце –
Пролетта дойде!

Колко е красиво, слънчево, незабравимо,
радост по лицата на децата,
плач от детските колички
и много весели игрички за дечицата добрички.

Пролетта дойде, хайде всички на хорце,
да се хванем за ръце и да викнем от сърце –
Пролетта дойде!

Със сладолед в ръката си почиваме на зеленината,
ходим из гората, гледаме красотата
и със звънливото гласче казваме отново –
Пролетта дойде!

Цветелина Николаева

* * *

Известие за идването на пролетта

Ах, навън на пролет ухае,
на нейната свежест потайна.
Скоро ще цъфнат дръвчетата,
нарцисите, зюмбюлите и лалетата,

свойте песни птичките извиват
и с пчелното жужене се преливат,
а щъркелите ще затракат скоро
и лястовички ще прелитат без умора.

Пролетта дойде!

Навсякъде на нарциси ухае,
зюмбюли галят с нежния си цвят,
а птички чуруликат до безкрай
във този нежен кръговрат.

Навън е пролет топла и красива,
обагря тя света със шарки
и чувства се природата щастлива,
а птичките са нейните другарки.

Славейчета сладко чуруликат,
навсякъде се носи аромат
и щастие на бързи струи блика
във приказния пролетен свят.

Поля от нарциси и зюмбюли
красиво стелят се навред, тъй дивни,
и щъркелите веч сте чули
да тракат весело във хор, красиви.

Ева Димитрова

* * *

Палитрата на Пролетта

Когато Бог е сътворявал света,
първо е създал Пролетта...

... Разтворени длани на младо момиче
и ухание на зюмбюл и свенливо кокиче.
Напъпила иглика в усмивка красива
и синчец в очите на млада самодива.
Лазурна синева и млада избуяла трева.
Събудени сокове за живот и порив нов.
Приказна фея е дошла при нас
и в бяла одежда разпръсква красиви
напъпили и звънливи, безброй цветове,
във феерия розово-бяла
започва пролетния бал.
И всяка градина става пъстра картина
като от детска рисунка оживяла до нас.
За този празник изящен
ти трябват единствено истински сетива.
Поканен е всеки,
наистина всеки с добра човешка душа.

Гергана Стефанова

* * *

Като пролет

Бъди за мене като нежна пролет
и с прегръдки, като лъчи топли, ме сгрей.
Остави ме ти без дъх, без воля
и с онзи глас на любовта запей.
Но като славейче бъди, не друга птица,
защото славеите пеят от сърце
и щом усетят, пролетта че пристига,
приветстват с чувства тъй добре.
Като топъл вятър обгърни ме,
полюлей ме с тази страст,
с куп целувки засипи ме
да остана вечно в твойта власт.
Като цвете нека да разцъфна,
като люляк със сладък аромат
своята радост навред да разпръсна,
както пролетта обгръща целия свят.

Пролет

Тя идва да ти каже “усмихни се”
и подканя те за нов живот.
Смело заявява “промени се”,
че щастието ти не е порок.

Но не със думи ти го казва,
а с магичните си сили
най-открито ти показва
радостта къде се крие.

Тя изпълва ти сърцето
с любов най-чиста, съкровена
и възвръща по лицето
красотата от забвение.

Тя изпълва ти душата
с аромата на цветя
и забравяш за краката,
че поникват ти крила.

Тя света разхубавява –
разпръсква багри най-различни
и на облаците забранява
да са мрачни, безлични.

Тя идва, казвайки ти: “Усмихни се,
аз съм пролет, нося ти надежда.
За мечтите истински бори се
и главата си недей да свеждаш!”

Пепи Урдова

* * *

Пролетта

Зимата довя ми самота,
ала усмихвам се днес на света.
Пролетта със своята бяла одежда
Донесе ми капка надежда.
Всяка пъпка, всеки лист
разлиства и дарява красота.
Пролетта ниже низ
от добри емоции у всяка жена!

Катя Николова

* * *

Щъркелови гнезда

душата ми
сега
е пусти улици
в които скита пролетта,
а няма кой да я посрещне.

Из парковете
виолетките
се скъсват да цъфтят,
разтварят се
в зелени пъпчици
дърветата.

И щъркелите
казват ми,
че на ята
прииждали.

Но само в моето огнище
все още
грее зимен огън.
Любовта
подпалила е
празните гнезда.

Дали
за пролетно пречистване?...

С пролетна усмивка

Пролетта
е замръзнала пеперуда,
огряна от слънцето.

По кадифените й крилца
разтопени сълзички
се плъзват,

а пипалцата
се борят със ветровете
и спасително сграбчват

тънки мъхести пъпчици,
от които листенца
прорастват.

Павлина Гатева

* * *

Немирна пролет

Всички казаха, че е дошла
светла дръзка пролет у дома.
Тя е весела и все се спира
да погали детските лица
и пита, пита ненаситна :
“Има ли още студени сърца?”
Сяда и говори, шумоли,
знае, че така ще може
на сърдитите да угоди.
Хукна вчера над площада,
без да ще скъса роклята дори
и безбройните парчета
сипаха се като дъжд
над голите дървета.
Че като се украсиха,
грейнаха в позната белота,
тез дървета, дето вчера
плачеха от самота.

Искра Иванова

* * *

Милена Николова

* * *

Възкресение

Възкреси се в мене, Господи!
Спаси ме ти от болката.
Онази тежката, съдбовната,
над кръста виеща злокобно.

Прости ми всичко, Господи!
За грешките, допуснати неволно.
За думите, изречени подмолно.
За всичко ти, прости!!!

Никой тебе не спаси, не ти прости!
Но ти прости и спаси ни!
Сега сме в твоите ръце,
с милостта си, докосни ни!

Дай ни, свойта светлина!
Смело в пътя да ни води.
Да ни пази във беда,
болести, тъга, неволи!

Дари ни ясната усмивка!
Доброто в нас да възкреси.
За друго нищо аз не моля,
само, Господи, прости!!!

Като пролетно цвете

В очите – люлякови нощи.
В ръцете – пламнало лале.
Искам да не свършва още
теменуженото, пролетно небе.

Свежа, радостна душата
да открехне малката врата
и да разпери тя крилата,
на воля да излезе пред света.

Да падне, като утринна роса тъгата,
да блесне, като момина сълза.
Да се сгуши сред тревата
раззеленена от надеждата.

Нарцисно във себе си да гледа,
сред зюмбюлено, бонбонено море,
та споменът за слънчогледа
във мене всеки да съзре.

Душата, обновена и окъпана,
съшита със копринени конци,
дано не забележи никой
божурените й сълзици.

Антоанета Дичева

* * *

Играя с цветове
на душата ти.
Със синьото флиртувам.

Локви-огледала,
гълъби пият вода,
търсят Пикасо.

Гларус се киска
в сивото ни утро.
Ранена тишина.

Криле чертаят
букви над земята.
Духът на Чадо! “Суб роза диктум”.
Телата ни говорят – тайна за двама.

Лилия Рачева

* * *

Прераждане

Останал сляп за красотата на живота
За мен си като призрак вял
А имаше честта да бъдеш сред любими хора
Да си свидетел на божиите чудеса.

Какво пропусна ли? Е, нека ти разкажа
Какво се случва всеки ден,
Но ти, затворен в сивото си ежедневие
Забрави да погледнеш, забрави да отвориш сърцето си дори за мен.

И сляп, и глух и ням остана
за красотата на живота и света
забрави да послушаш песента на птиците
които влюбени завинаги във пролетта

криле разперили, с любовен полет
поздравиха ароматните цветя,
които чакали са дъхавата пролет
за да възкръснат още по-красиви за света.

Обагрени със цветовете на дъгата
Цветя и хора се усмихват под живителните слънчеви лъчи
И въздухът ухае на любов и нежност
А вятърът по-ласкав е, по-топъл от преди.

Във свят такъв тревите меки
Молят се да ги погалиш с длан,
Земята вечна, хвърлила е зимните одежди
Приветства те, очакваща, изгаряща в любовен плам.

Във свят такъв сърцето се прекланя
пред чудо – раждане на нов живот
и с благодарност се изпълваш
и щастлив си, вдъхновен и виждаш истинска всемирната любов

А ти затвори сърчицето си страхливо
Потънал в грижи, плах, смутен
И не видя живота, вдъхновил художника, поета
За тях в света е вечна пролет, за теб е сив, враждебен и студен.

Сърцето си те моля да отвориш
И с него да погледнеш към света,
Дъхав, нежен е красив и топъл,
И чака теб, зове те пролетта.

Екатерина Ангелова

* * *

Пролет

Чернее се земята,
а над нея житцето класее.
Люлее се нивата с мака,
а синчеца вятърът го вее.
Идва гостенче любимо –
нежната пчеличка.
Обич и нежност им дарява,
с любов ги тя пленява.
Радват се и пеят всички
на слънцето любимо,
гордо изправили главички,
радушно те посрещат
всички пойни птички.

Люба Кърджалийска, 82 г.

* * *

Великденските яйчица

Във малка кошничка една
видях аз трички яйчица –
гиздавички, натъкмени,
със великденски премени.

“Най-красивото съм аз” –
пее синьото в захлас.
“Аз пък златна съм принцеса –
всеки мен ще си хареса”.

Подскочи третото яйце
и извика: “Не, не, не!
Обича всякое дете
“Червен борак” да избере!”

Прекратиха таз кавга
три усмихнати деца.
И започнаха игра
с писаните яйчица.

Благословена пролет

Здравей, ти, пролет!
Пак пристигаш
със цветове и птици.
Като вълшебница омайваш
и млади, и старици.
Ех, доживяхме да те видим,
че също като лани
тя – злата зима, в нас остави
отново тежки рани.
Благословена да си, пролет!
Благодаря, за гдето
със ласките си ти събуждаш
отново в мен детето.
Благословена да си, пролет!

Лилия Велчева

* * *

Пролет!

Надежди в полет!
Усмивки по лицата,
доброта в сърцата.
Мир, любов и светлина!

Краса Иванова

* * *

Зелено

Зелен е цветът на тревата,
там където се шири свободата.
На полянката зелена пълна с чудеса
се подсмихват тайно шарени цветя.

Въздухът поднася нежна топлина,
знае се... така е – дошла е пролетта!
Децата пъргаво заскачаха навън,
ето го, чува се – църковният звън.

Студът пред пролетта се преклони
и вятърът отнесе всичките злини.
Слънцето на небосклона заблестя,
дървета, птички – всичко засия.

Ах, как всеки разбърза се тревожно,
Тепърва почва всичко да е сложно.
Работа! Храна трябва пак да има,
Че пролет е, но подир нея – люта зима!

Магдалена Господинова

* * *

Пролетен копнеж

Пролетта пристига с вишнев аромат
щастието да пробуди.
Вишната покри се с цвят.
Пърхат пеперуди.

Тревата блещука, синее –
с теменужки покрита.
Засмяно слънцето грее
и лъчи в косата ми вплита.

Обичам с вишни да се кича.
Обичам мириса им свеж.
Та вишни кой ли не обича –
по-сладки и от изпълним копнеж?

Хайку

По крачетата на пчелата
люляков прашец.
Отново е пролет.

Калинка Колева

* * *

Тебеширенобелите облаци

“Тебеширенобелите облаци
нарисувани сякаш от детска ръка
слязоха във градинки и дворове
и целият свят разцъфтя! ”

И лудна вятър в бели съцветия –
дантеленонежните роби подръпва.
Шушне им нещо, чаровникът светъл–
моли ги с него да тръгнат...
“Чакайте, стойте, вишни-момичета!
Току-що пролетта ви целуна! Къде?
Кратка невинност! Кратко обичане!
Останете седмица, две...

А после – с първото щърково ято,
с кончета окичени – червено-бели
ще чакате дъжд... По тротоарите
бялкилим ще застелите...

Някой ден ще забележа навярно
как бавно от плод натежават клоните,
смирено покланят се на Земята,
едри зърна се отронват...

Да набера шепа за теб, да хапнеш?
Събаря ги юлският вятър, лудува...
За мен? Дано ми оставят капчица
устни, които целувам...

Бял цвят от прецъфтяващи дървета

Вървя по своя път
със бавни стъпки
прегърнала желанието си
да те посрещам.
Полъхва вятър нежен – като тръпка,
и се отронва в моите коси
като надежда –
бял цвят от прецъфтяващи дървета...
Вървя по своя път и вече виждам –
на мойта тиха уличка накрая
си застанал,
а от единствената бяла вишна
във твоите –
като и в моите коси –
е паднал
бял цвят от прецъфтяващи дървета...
И без да се срамувам, че ни гледат
много, много тихичко,
помолвам да се наведеш.
Нежни пръсти –
като на вълшебница –
в косите ти заравям аз...
И пада цветен скреж –
бял цвят от прецъфтяващи дървета...

Една минута

“Христос возкресе! ”, докторе!
Къде сте?
Позволих си да Ви звънна!
Аз съм!
Надявам се, не Ви събудих!
Не Ви стреснах?
На работа сте?
А пък аз сама съм...
А, нищо! Свиква се. Полека-лека...
Да! Ни един мъж няма у дома!
А пък и щерката е толкова далеко...
Чакам... Ще ми звънне,
може би, и тя...
В нощта на Възкресение,
простете –
да чуя най-приятелския глас –
“Во истина возкресе! ”Вие отвърнете –
и ще съм Ви много благодарна аз!
Затварям!
Няма да Ви притеснявам!
Спокойна нощ
желая Ви – от мен!
Все тъй бъдете здрав!
Навънка просветлява.
И ден се ражда.
Денят благословен!

Анка Дженкова

* * *

Прошка

Ампутирах черните лиани
обрасли темето на сетивата.
Прочистих пролетно дъха си
прострях душа и си поплаках.
Отмих носталгия от зноя –
в студени мисли зъзна на простора.
Премислих себе си отново,
на птица се престорих.
И в тази пролет вкопчих устни
на страстна и изискана хетера.
Отпивам от вълшебството най-първа
и тръгвам за да те намеря...

Ваня Велева

* * *

Лудият вятър

Луд вятър клони развява.
Песнички закачливи запява.
Предмети преобръща,
хората назад връща.
Изкоренява цветя,
на километър духа листа.
Вятърко игрив, крилат!
Спри да свириш вече!
Успокой се и утихвай!
Поиграй с децата!
Весело им се усмихвай
да са радостни лицата.

Стефка Николаева

* * *

Пролетта в душата ми

Разлюлени ухания се докосват и бягат
през ръцете ми, край очите ми тъмни.
И зюмбюлите цветни обръчи стягат,
за усмивките, точно по съмнало.

Птички в черно чертаят небето,
и лъчите на слънцето ранно
се забиват безгрешно в сърцето,
за награда че станах тъй рано.

Ветровете ме спряха да дишам,
любовта се разнесе във полет.
Седнах малко така да попиша,
за дошлата в душата ми пролет!

Любов със дъх на пролет

Немея от слънчеви устни,
потръпвам от пролетен вятър
зюмбюлите вплитам изкусно
и давам живот на цветята.

Политвам със лека усмивка,
рисувам сърца по небето,
запя ми щурчето щастливо,
в зелено се ширна полето.

Една съм такава – безгрижна,
последното черно изгубих
и всичко във розово виждам!
На пролет отново се влюбих!

Дешка Люцканова

* * *

Пролетно настроение

Пролет идва – ето виж,
шарена картина тя рисува:
цъфтят дръвчета и цветя,
всичко вече е в зеленина.
Жужат пчелички и летят мухички,
птичките завръщат се от юг –
пеят песнички звънливи и прекрасни.
Природата събужда се от зимен сън,
колко хубаво, неповторимо и красиво е сега,
сбогом Зима – ето вече тук е Пролетта!

Магдалена Петкова