Иво Делин: родителите да отделят време за децата и велосипедите през лятото

Иво Делин е на 28 години и работи в сферата на високите технологии. Карането на колело не е обикновено хоби за него, а начин на живот. Той казва, че в забързаното ежедневие няма време да практикува всичко, което иска, а това са главно начинания, които вдигат адреналина. Останало му е само градското и планинско колоездене. Иво кара колело от както се помни, но наблюдавайки през последните 1-2 години, обстановката на пътищата в България започва да се занимава и със социална дейност, която да подобри цялостно пътната обстановка и в частност вело транспорта. Той е създател на най-голямата българска група в социалния сайт Фейсбук “За велосипедни алеи в България”, където се е свързал с много съмишленици и е станал член на организацията “Велоеволюция”.

Вече има доста очертани (така наречени) велоалеи в София, как Ви се струват?
Като човек, който се интересува живо от тази тема и обикаля София ежедневно с колело, обиколих всички алеи направени до момента. Като гледам какво правят във всички останали страни, членки на ЕС, при нас положението е меко казано трагично. Мога да кажа с гордост обаче, че след 11 години работа по велосипедния план на София вече имаме една истинска велоалея – тази от Руски паметник по бул. “Цар Борис III”. За всички останали мога да кажа, че те са опасни, несъобразени с каквито и да било стандарти, граничещи с незаконни. Поради това несъобразяване или в краен случай те са неизползваеми. Ако разгледаме хоризонтално маркираните велоалеи, които както вече са по-известни като “нарисуваните велоалеи” или с “двете жълти линии по тротоара” можем да заключим от първо каране по тях доста неща и нито едно от тези неща не е направено с умисъл или по какъвто и да било стандарт. Като начало настилката на всяка велоалея трябва да е равна, а не с плочки – плочките образуват напречни фуги и с времето се разместват, което води до сериозен риск от падане. Основно нещо също така е велоалеята да се изгради, а не да се маркира просто – една еднопосочна велоалея трябва да е широка 1 метър и да не заобикаля кофи, билбордове, колчета и саксии. Тези неща биват изместени, така че, когато велоалеята минава по тротоара да не създава опасност за пешеходците и за самите велосипедисти.
Поради тези причини, и някои други естествено, тези велоалеи са опасни и екстремни и съответно неизползваеми.

Повече мъже или повече жени се занимават с този екстремен спорт в градска среда?
Все още мъжете взимат превес над ползването на колелото като превозно средство, но за радост в последните 2-3 години тенденцията дамите да се качат на колелото се увеличава стремително. За момента те са значително по-малко на пътното платно, където обстановката е екстремна, но за сметка на това в парковете и градинките, където имат шанс да карат далече от колите, те са може би мнозинство.

Смятате ли, че може да се приложи западната практика – колело под наем и в България (на принципа на количките за пазар в големите супермаркети)?
Да, смятам, че тази практика ще се наложи и в България, но мисля, че ни трябват още 4-5 години, за да се случи, макар и софийската община да има планове за тази практика. Както споменах по-горе, преди да се налагат каквито и да било други практики, трябва хората да имат възможност да карат безопасно – в случая това са адекватни велоалеи.

Къде да учим децата си да карат колела?
Децата са важен фактор за правилното развитие на пътната култура, това, което последните 20 години ни липсва. За да научим добре детето си да кара колело трябва да следваме няколко прости стъпки.
1. В парка или в градинката, където няма трафик, детето трябва да се научи да кара колело и да овладее основните принципи на колелото – да се чувства стабилно и добре на него.
2. След напътствия от родителите или други оторизирани за това хора, детето между 8 и 10 годишна възраст, трябва да започне да се учи как да се движи извън парковете – по тротоарите и как да минава по и през улиците. При контролирана среда, на улици със слаб трафик, детето трябва да свикне как да пресича улицата и съответно кръстовищата, независимо от това, че то ще кара само по тротоарите и градинките.
3. Между 10 и 12 годишна възраст едно дете трябва да е сигурно на пътя и вече да са му проведени няколко инструктажа, дори на кръстовища и улици с по-голям трафик.
Практиките трябва да се повтарят всяка година по 8-10 пъти – това означава, че през лятната ваканция, когато детето има време и условия за каране на колело, родителите му трябва да отделят поне по 1-2 часа всяка събота или неделя, за да са сигурни, че детето им знае опасностите и рисковете на улицата. Не бих казал, че 15-20 часа отделени през лятото ще натоварят някои родител, а за сметка на тях, детето им ще развие основни техники и навици, които ще му помогнат за цял живот, независимо дали с велосипед или с автомобил.

А къде е безопасно да ги пускаме да се возят, когато вече са се научили?
Големият град и натоварените улици крият опасност не само за децата, а за всички, независимо от това дали те са шофьори, пешеходци или велосипедисти. За това препоръчвам за децата – да се избягват натоварените улици, да се стремят да бъдат заведени да карат в парковете, където и въздухът е по-чист. За останалите велосипедисти, които ползват велосипеда като алтернативен начин за придвижване, да погледнат картата и да изберат по-малките улички, успоредни на големите булеварди – така печелите по-чист въздух и по-малък трафик.

* * *

Семейни забавления и игри в парка