Покемони изскачат от телевизора

Напълнихте ли си вече къщата с най-разнообразни покемони под формата на видео игри, играчки, карти с покемони, книги и други забавления? “Покемон” всъщност е мулти-милионна продукция, създадена от Сатоши Таджири през 1995 г. Започва като видео игра, а се превръща в явление в детския свят.

Ако не знаете какво са покемоните, време е да научите. Това са малки същества, които имат специални сили и атаки. Можеш да си стилист на покемони или треньор на покемони. Има покемонски турнири, приключения и прочие забавления.

И не припадайте, до момента има само 493 Покемона, първият от тях се казва Бълбазор, а най-известният е Пикачу. Не е лошо да научите името поне на най-използваните, например на Търтуик, който прилича на костенурка, както и да си намислите някой любим, и да научите всичките му атаки и възможности. Аз съм си харесала Пипланд, който е едно синьо пиле и най-важната му атака е бъбъл лъч. Имената на атаките, както виждате са на някаква странна транскрипция, което не е “нито риба, нито рак” (половината от атаките са преведени на български, другите са транскрибирани на английски) и тук можем да поспорим дали така децата ни учат по-лесно чужди езици или пък чуждиците навлизат по-лесно в езика ни? Дали гледането на много подобни и по подобен начин преведени филмчета не допринася за това българският език на нашите деца да е все по-елементарен, а чуждиците все по-естествени за тях?...
Както виждате детските моди могат да породят доста сериозни мисли и дискусии.

Може би сте купили само три покемона досега? Не си мислете, че лесно ще се отървете. Е, пресметнете колко още ви остават до 493? Добрата новина е, че детските мании бързо отшумяват, а лошата, че броят на покемоните постоянно се увеличава.

Ако хлапето ви си няма братчета и сестричета, както и приятели за игра в ежедневието, ще трябва да научите поне половината от имената на тези странни и причудливи същества, които се появяват в детските анимационни филмчета, които постоянно въртят по детските канали. Както на мен ми изглежда, покемоните са нещо като домашни любимци.

Не си мислете, обаче, че ако купите на детето си куче, то ще престане да играе с покемони и да говори за тях, най-вероятното е да го превърне в своя покемон и да започне да го кара да прави причудливи атаки.

Лично аз препоръчвам да научите добре точките за защита и атака на всеки покемон от картите, защото иначе постоянно ще падате на играта. Странно как децата непрекъснато измислят нови правила дори когато правилата са написани на български език.
И никога не са съгласни когато губят.

Друг проблем с детските мании е, че малко по малко могат да изсмучат всичките ни финанси. А търговците целят именно това, да разпалват все повече и повече колекционерската страст на децата и те да искат новите видове карти, новите човечета, новата игра. И трябва да можем да кажем – Стоп! А най-добре да научим децата си да си кажат сами – стоп! Защото иначе, ако култивираме този манталитет на колекционерството, те ще го пренесат и в света на големите.

Струва ли си да имаш всички 500 покемона, ако дори не знаеш в кой точно кашон се намират половината от тях? Струва ли си да имаш петдесет рокли от новата модна линия на любимата марка?

На мен ми се струва, че е по-добре да се купуват полезни и използваеми неща. Ако детето харесва покемон – може спокойно да му се купи чаша с картинка на покемон, спално бельо с покемони, блузки, пижамки с покемони, пуф във формата на покемон, раничка с покемони и т. н. Така от една страна ни излиза по-евтино – и без това трябва да го облечем и да се погрижим за основните му принадлежности – хем това ще му носи позитивни емоции и ще е щастливо, че има повече неща на любимите си покемони.

* * *

Гормитите ни завладяват
Лятна ваканция и учене