Люси Сетиян: Златната рибка съществува

Доколко толерантни, според Вашия житейски опит, са българите спрямо българските арменци? Имала ли сте проблем, породен от произхода Ви?
Мнозинството са толерантни, разбира се винаги има изключения. Като ученичка съм била обиждана на етническа основа, но когато човек не позволи това да се повтори, отношението се променя. Човек трябва да отстоява това, което е, без да се срамува, притеснява. Даже напротив. На мнение съм, че всичко опира до предразсъдъците. Хората ги създават, нормално е и хората да ги практикуват, развиват и предават като зараза. И да усещат страх от тях, не от това реално какви са, а от това как другите ги възприемат. Всичко трябва да е в умерени граници и с уважение. Истинските професионалисти са такива независимо от националност, цвят на кожа или религия.

Защо, според Вас, България, въпреки Яворовия стих „Арменци“ все още не е признала арменския геноцид?
Яворовите думи са изпълнени със съпреживяна болка. Просто от тях струи наистина огромна топлота, която доказва приятелското отношение между поета и арменците. Несравнимо е с реалния живот, защото идеалистите са хората, които творят и често биват обожавани, но рядко изслушвани от властимащите. Няма как сърцатостта и душевността да застанат пред политическите интереси, заради които и до ден днешен българският парламент не смее да вземе решението да признае официално геноцида над арменците. И не по-точно не смее, а просто не намира за нужно да застрашава отношенията си с Турция, а оттам и със САЩ. Тук всичко се мери в цифри, години, количества и активи. Не в емоции, спомени, авторитет и справедливост. 

Пишете и една от темите Ви е именно за арменския народ, създадохте сайт, посветен на арменския геноцид – като млада жена това не е ли прекалено тежка тема за Вас и намирате ли достатъчно подкрепа?
Да се надяваме, че новият кабинет ще отстоява не само идеята за нови правила, но и ще ги прилага на практика с целесъобразни и решителни действия, като това да признае геноцида. Крайно време е някой да последва примера на редицата политици, изправили се и обявили се твърдо „За” години наред в полза приемането на официална резолюция. Политическите каламбури не са в полза за никого, хората са се наслушали, стадната ера е минала и те очакват действие, защото иначе въобще не е нужно на 24 април агитка политици да идват да се покланят пред паметта на убитите арменци. Лицемерно е.
Не е достатъчно единични общини да подкрепят арменците в болката им. Трябва и държавата като институция да може да се изправи зад народа си, защото от десетилетия българските арменци са част от него. Проектът ArmenGenocide се роди сякаш от само себе си. Не мога да обясня как точно се случи, но един ден просто реших, че трябва да го направя. Усещах нуждата, имам куража, а подкрепата се създава и развива. Каузата има съратници от цял свят. Доказа го интереса на хора и организации от къде ли не, които посещават сайта и четат в него. Има посетители от САЩ, Канада, Франция, Испания, Армения, Ливан, България, ЮАР и пр. Доверието се печели, надявам се и всички, които решат да се включат в ArmenGenocide, да имат доверие в себе си и в целите си, защото това е една решителна кауза. Вярвам, че света трябва да е осведомен, знаещ, можещ, разсъждаващ и това го правят младите. Няма прегради, които да са ми в тежест и да ме спират.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Винаги е било геройство. Дали сега или в ерата на рицарите. Всяко време си има своя чар, а в днешно жените са далеч от израза „слабия пол”. Доказателствата стигат от висши ръководителски постове до позиции, които носят милиони долари. Не мисля, че днешните дами могат да бъдат спрени от липса на еманципация. По-скоро от обратното. Те могат да имат света в едната си ръка и пак да са с маникюр.

За какво мечтаете?
Чисти улици, красиви паркове, езда и книга сред природата, свобода и да мога да избирам при реално съществуващи възможности. За какво мечтае всеки човек? За това да стигне, където иска, да изкачи своя личен връх и да мечтае за нови мечти, след като е реализирал старите. В живота винаги трябва да има позитивни предизвикателства.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да не са толкова прагматични, да спрат да се водят от тенденциите на т.нар. „елит” у нас, да вярват в себе си и да не разчитат на случайността. Българката трябва да е известна по света не само с красотата си, но и с ума и потенциала си. За това обаче се изисква решителност и друг вид самоувереност. Постарайте се да гоните целите си, като знаете какви точно са те и къде искате да се видите в голямата картина след време. Златната рибка съществува. В главата ви.

Ако имате любима арменска рецепта да я споделите с нашите читателки?
За мен най-добрите рецепти са импровизираните, но преди всичко направени с адски много желание и търпение. Любима рецепта нямам, защото са твърде много, като повечето са може би по-скоро екзотични. Обичам предизвикателствата на небцето.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Червено, безкрайно много са, екзотичен, на върха с усмивка.