Проблематиката, свързана с екологията се състои не само в това да очистим обществените места и плажовете от боклуците – това е грижа на местните общински власти; икономическите проблеми са естетически въпрос, предполагащ запазване на зримата хармония между града и околната среда. Проблемът не се ограничава и с борбата с шума в мегалополисите, нито с любовта към животните, застрашени от изчезване. Всичко това са по-скоро следствия, отколкото фундаментална причина за него.
\nЕкологичният проблем в неговия позитивен аспект, т. е. в неговата емпирическа и научна значимост, е комплексен, състоящ се от многобройни компоненти, а именно:
1. В началото на третото хилядолетие от Рождество Христово ни очаква изтощаване на природните ресурси (вода, нефтени находища и т. н.), необходими за живота на милиарди хора на планетата, съхраняването и развиването на цивилизацията;
2. Постоянно нараства замърсяването на природата – въздухът, водата, вследствие на което изчезва животът в моретата, разрушава се защитният озонов слой в атмосферата;
3. В следствие на гигантската урбанизация се унищожават горите; изчезва зелената покривка от повърхността на Земята, което води след себе си превръщането на човешките същества в безлика, безумна маса;
4. Непредсказуеми са последствията от използването на такива природни сили като ядрената енергия, чиято радиоактивност е смъртоносна за човека с нарушаване на жизнено важни процеси в организма и унищожава растителния и животински свят;
5. Създадените нови синтетични вещества, неизвестни в природата, неразлагащи се биологически, които се натрупват на Земята и постепенно я превръщат в сметище; тези вещества, които унищожават природната красота, така необходима за психическото равновесие на човека, както отбелязва християнският апологет Атинагор: “Красотата не се е създала сама, а е пратена по волята Господня.”
Нека изходим от факта, че екологичният проблем представлява проблем абсолютно богословски и религиозен, проблем на вярата и религиозната деятелност – на ортодоксията (или правилното славене на Бога) и ортопраксията (т. е. правилните постъпки в нашето земно битие). Положителното определяне характера на света като творение на Бога, описано в първите две глави на Книга Битие (първата библейска книга), където са изброени елементите на околната среда: вода (морета, реки), минерали (злато, топази, изумруди), растителен свят (плодни дръвчета, зеленина), животински свят. Всичко това е съвършеното създание Божие, прекрасно в съзидателното библейско развитие, което предполага порядък и хармония в необятната Вселена. Порядъкът и хармонията са тия космологически библейски принципи, които, по мнението на гръцките мислители, определят Вселената като Космос, като хармонична Вселена.
\nСхващането, че Бог е сътворил околната среда като предварително условие за естественото оцеляване и духовното увековечаване на човека, е формулирано в първата старозаветна книга; а отците на Църквата, в частност, св. Иоан Златоуст, обясняват горното по следния начин: “Човекът се явява център, към който се стреми целият материален свят, и именно историята на човека определя историята и съдбата на света.” Човекът е въведен в Едемската градина, в рая, за да се ползва като венец на творението от околната среда, като му е вменено задължението да я пази и това му задължение придава на човешкото същество достойнството на грижлив управител, който няма правото да я разрушава.
\nУнищожаването на природата е описано в последната книга на Свещеното Писание – Откровението на св. евангелист Иоан. В тази книга се съдържа преди всичко картината на разрушението и след това причината за него. Тя е предизвикана от замърсяването на въздуха с дим и сяра, което довело до гибелта на всички люде; в замърсеният световен океан умира всяко живо същество; накрая, в замърсените водни източници всичко става на кръв (срв. Откр. 9:17; 16:2-4). Насилието над материалния свят, показано ни в Апокалипсиса, представлява пряко следствие от стремежа към неограничено владение над природата, на което се отдала първата човешка двойка, изпадайки в неподчинение на Твореца Бог.
\nДАМАСКИН, б. Швейцарски Митрополит,
Екзарх за Западна Европа
- Вселенска Патриаршия
Превод: Йеродякон Петър Граматиков
Мълчим две минути в памет на Земята
И Световният ден на водите подсеща за промените в климата
Арктическият лед се топи все по-бързо
Послания от “Неудобната истина”