Безценна е помощта на баба и дядо при отглеждането на бебето и малкото дете. С това ще се съгласят всички майки - без значение дали поверяват детето си отвреме на време, за събота и неделя или през ученическите ваканции. Но дори когато отсъстват, мама и татко винаги са първо място и имат право и трябва да знаят всичко за детето си, особено, когато се вземат решения за здравето му.
П.Н., 67 годишна, споделя: „С мъжа ми много се радваме, когато ни доведат внучето на гости. Това лято Никола стоя при нас цял месец. Много ни е приятно с него, но признавам, че е голяма отговорност да се грижиш за чуждо дете двадесет и четери часа на ден. Особено се притеснявам да не се нарани или разболее, защото тогава снахата хвърля вината върху мен и ми се сърди. Ние живеем на село и тук няма лекар. Ако се случи нещо, трябва да го водя в града. Едно време беше лесно – в селото имахме лекар, зъболекар, а педиатърката знаеше в коя къща има малко дете и често минаваше, дори не по задължение, да ни пита как сме, да ни даде съвет.”
Във времето на бързите комуникации, когато всички имаме мобилни телефони, е много по-лесно да държим положението под контрол. Винаги сме информирани за състоянието – физическо и емоционално – на нашето дете. Затова е добре преди да го оставите на гости при вашите родители или при родителите на съпруга ви, ясно да определите правилата – какъв ще бъде дневният режим, храненето и разходките. Ако баба и дядо искат да внесат промяна, това да става само след като са ви информирали и вие сте се съгласили. Не става дума да ви дават подробен отчет как е минал всеки един ден с внучето, а това да не „скриват” неща, които на пръв поглед изглеждат маловажни, а впоследствие може да се окажат от изключителна важност за здравето на детето.
К.К., 30-годишна, разказва: „През лятото детската градина излезе в едномесечен отпуск и дадох синът ми на село при майка и татко. Те го бяха гледали и преди, а той много обичаше да стои при тях. Една сутрин майка ми се събужда от някакви странни звуци – гледа Митко хрипти, затворил очи и се гърчи в леглото. Тя го повикала по име, взела го на ръце, постояли така и след една-две минути му минало. Майка си помислила, че станалото е заради хремата, която му е слязла надолу към гърлото. Изобщо не ми се обадиха да ми разказжат какво се е случило. Все пак се стреснали и след няколко дни ми го върнаха в София, като ми казаха да го заведа на лекар, защото носа му е запушен и не може да диша през нощта. След две седмици ситуацията се повтори пред очите ми, но още по-лошо – Митко загуби съзнание. Извикахме Бърза помощ, тръгнахме по лекари и ни поставиха диагноза „епилепсия”. Чак тогава моите родители ми признаха за първия припадък. Направо побеснях, малко е да се каже, че им се разсърдих. Те ме бяха предали! Аз им бях гласувала доверие, бях им поверила най-скъпото си, а те ме излъгаха, като скриха истината от мен. Минаха няколко години, вече не им се сърдя, но отношенията ни не са като преди – сега има дистанция, която с нищо не може да се премине, а Митко вече не остава сам при баба и дядо.”
Мили баби и дядовци, благодарим ви за грижите към внуците! Но никога не крийте от родителите дори най-малкия инцидент – цицина на главата, обрив след храна, възпалена драскотина, лека кашлица. Винаги помнете, че сте на второ място и само мама и татко носят пълната отговорност за детето си.
Златни хора със златни сърца
Игри за забавления на внучета
Здравото дете е ящното дете