Полуфабрикати има, защото ние, консуматорите, си ги пожелахме! А сега сме недоволни. На това му се вика “Хем сърби, хем боли!”.
Почти всеки ден ядем полуфабрикати, защото те ни спестяват много време. Сутрин закусваме от замразените банички, в обедната почивка хапваме разтворима супа на прах и сандвич с колбас, прибирайки се вечер късно от работа, отново посягаме към полуготовите храни – салата “Снежанка” и замразени панирани хапки. Това е само примерното меню на един средно статистически работещ българин.
Конкуренцията в хранителния бизнес, както навсякъде другаде, е жестока. Затова производители се чудят как да “хванат окото” на клиента и да съблазнят вкуса му. Бавно и неусетно от няколко години храните стават по-привлекателни и примамливи – на външен вид, на вкус и с голям срок на трайност. Това става, като добавят така наречените Е-номера (хранителни добавки) – за да подобрят консистенцията, за по-ярък цвят, за по-силен аромат и по-голяма трайност.
“От какво се правят саламите? – попитало едно момиченце баща си – От “уши, нос и гърло” – отговорил той”. Детето повече не хапнало колбас. Прилича на виц, но за съжаление, е самата истина.
Към колбасите се прибавят специални, “тайни” смеси, които им запазват формата, размерите и теглото след термична обработка и им гарантират специфичен, винаги еднакъв аромат и вкус. Какво точно има в тях, на нас, купувачите, не ни е съдено да разберем. Производителите удобно се скриват зад термина “производствена тайна”.
Но не само полуфабрикатите са вредни за здравето. Почти всички “сготвени” храни в магазина съдържат един куп хранителни прибавки. Знаете ли, че в салатата “Снежанка” има желатин, в хляба, кифлите и баничките има маргарин? Знаете ли, какво има в една най-елементарна и миниатюрна дъвка? Подсладителят аспартам, за който е доказано, че е канцерогенен. Същият той се намира и в евтините безалкохолни напитки. Никоя майка не знае също от какво са направени малките шарени детски бонбонки.
Някой да е искал мнението на нас, потребителите? Ако сега ме попитат, ще им кажа: искам киселото и прясното мляко да вкисват за два дни в хладилника, хлябът да не се прави с маргарин и да изсъхва на втория ден, а малките бисквити в шарена опаковка да нямат пет реда съдържание, което можеш да прочетеш само с лупа!
Вече има достъпна информация кои хранителни добавки от какъв произход са и какви болести евентуално и след време може да причинят. Но понеже никой не се интересува от моето мнение – нито държавни институции, още по-малко производители –
Обявявам война на полуфабрикатите и хранителните добавки! От днес бойкотирам всички продукти, на чийто етикет са изписани повече от три Е-номера. Започвам да пека редовно домашен кекс, курабийки, сладки, соленки, да правя бисквитена торта и течен шоколад. Моя приятелка сама подквасява киселото мляко, а наскоро си купиха уред за печене на хляб. Спирам безалкохолните напитки, по възможност вкъщи ще пием домашни компоти, сокове, нектари. Правя домашна зимнина, в която знам какво точно слагам. За службата ще си правя домашно приготвени сандвичи.
Ако повече хора започнат да мислят като мен, може да дойде някой хубав ден, в който съответните министерства да се принудят да забранят опасните за здравето добавки или поне да ги ограничат.
Тук отварям скоба, за да кажа, че в цялостния си вид списъкът с хранителните добавки всъщност е просто една класификация и не всички Е-номера са вредни, което не изключва спешната нужда от промяна на купуваческите ни и и хранителни навици.
Сигурно е утопия да мисля, че може да се върнем във времето, когато се хранехме с обикновени неща. Въпреки това трябва да признаем, че цивилизацията ни разболява, самите ние сме нейни “автори”, а решението е само в нашите ръце. Може да ни струва малко повече време в кухнята, със сигурност домашната баница и кекс ще ни излязат по-скъпи от купешките, но нека си спомним за пореден път българската поговорка “Здраве с пари не се купува”.
Внимавайте с опасните подсладители и оцветители
Умеем ли да разчитаме етикетите на храните?
Здравословното хранене в училище