Пепа Нинова-Канен: Удоволствие е да си детегледачка във Франция

Как започна да работиш като детегледачка?
Във Франция има общински организации, които се занимават с този вид социална дейност. За да кандидатстваш за работата на детегледачка не се изисква да имаш специално образование. От организацията ти дават досие, от което виждаш какви документи трябва да представиш. Има различни видове детегледачки – първият вид работа е за 14-годишни тийнейджърки и студентки, вторият вид е да гледаш детето в къщата на родителите, а третият – да гледаш детето в собствената си къща. От тази година излезе закон, че имаш право да отвориш и микро-детска градина до 9 деца, които да отглеждаш вкъщи.

В досието се попълват твои лични данни, лични данни на цялото семейство, актове за съдимост на всички членове на семейството, които са над 18 години, искат ми имунизационен паспорт, описание на къщата – каква квадратура е, брой на стаи, колко бани и тоалетни има и т. н. За определен брой деца трябва да се покрият определени критерии.

След като те одобрят, ти дават оторизация – минимум две деца, максимум четири, когато си в собствената къща. Ако имаш твои лични деца под 3 години, те се включват в тази оторизация. В случай, че моето дете е по-малко от 3 години, ако ми дадат оторизация за три, мога да гледам 2, защото и моето се включва.

От фирмата идва служител, който разговаря с теб, за да прецени психо-социологическото ти състояние, дали си способна да гледаш деца; проверява къщата, дали е обезопасена, дали отговаря на описанието, което си дала и т. н. След това прилага този доклад към досието ти и чакаш от един до три месеца, за да излезе разрешението за работа.

Тогава трябва да завършиш безплатен курс от 60 учебни часа. Той включва различни раздели: хранене на кърмаче, на малко дете, психология, физическо и психическо развитие на детето от 0 до 18 години, безопасност, ваксинации, здравен курс, детски болести и т. н. Макар че е повърхностен, все пак е насочващ и много полезен. Ако решиш след него може да запишеш продължение.

Накрая трябва да направиш и допълнителна застраховка за работа с деца, която е към застраховката на къщата. Тя е за моя сметка, струва пет евро на месец. Парите не са много, а с нея съм спокойна, че ако нещо се случи, като например домашен инцидент или някаква злополука с децата, застраховката поема техния престой в болница.

Майките, които търсят някой да им гледа детето, отиват в организацията. Там им дават списък със свободните детегледачки После майките идват у вас, оглеждат ти къщата, разговарят с теб и решават дали да те наемат. Те сключват договор за работа с теб – те са ти работодатели, а ти си работника.

Каква заплата взимаш?
Работя на час. Заплатата варира от броя деца и часове. Тя включва нетна, сума за храна и сума за консумативи. Последните две варират от дните, които гледам децата. Ако имам повече деца и повече часове, ще взимам повече. Имам здравна и социална осигуровка, т. е. върви ми трудов стаж.

Работодатели са ми самите родители. Те ми плащат парите, а след това декларират нетната ми заплата в организацията, като разходите за храна и консумативи са за тяхна сметка. Върху тази основна заплата държавата до пет дни им връща 60 % от сумата, а другите 40 % имат право да включат в данъчните си декларации като облекчения.

Във Франция се работи на час. Тази година средно на час брутната заплата е 8,83 евро, което прави 6 евро и няколко цента нетно. А аз работя на 2,60 евро нетно. Което значи, че трябва да гледам три или четири деца, за да стигна границата.

В момента гледам 4 деца – 2 на пълен работен ден от понеделник до петък – от 9.45 до 17.00 часа, второто – от вторник До петък – от 9.00 до 17.30 часа, третото е всяка сряда, всички ваканции от 9 до 17.00, а два пъти в седмицата понеделник и сряда. На обяд да го взема от училище, да го нахраня и в 14.45 да го върна. Четвъртото гледам само през ваканциите – 4 дни в началото на всяка ваканция плюс петък сутрин.

Ако гледам до две деца, работодателите ми определят времето, когато ще ползвам отпуската си, ако гледам над две деца, аз определям кога ще почивам, като годишната отпуска във Франция е пет седмици.

Има ли детегледачки, които работят на черно?
Във Франция има детски градини, гледачи, които ходят в дома на родителите и гледачки в собствения си дом, но всички минават през тази общинска фирма. Няма частни детегледачки като в България, защото е много рисковано. Самите родители също нямат интерес да вземат някого на черно, защото държавата няма да им върне парите.

Няма ли френски баби, които като българските да гледат внуците си?
Не, много рядко. Освен това Франция е интернационална страна, в която има много емигранти. Едната от шефките ми е австрийка – няма кой да й помага, на другата ми шефка родителите й живеят на 600 км.

Слушат ли френските деца?
Трудността идва от различната им възраст. По-малките имат повече физиологични нужди, по-големите искат да ги забавляваш. Но всичко е въпрос на добра организация. Децата все пак знаят, че не съм им родител и ме слушат повече, отколкото мама и татко, но така е навсякъде, може би, не само във Франция. Приятно ми е, че всеки ден, когато прибират децата си, родителите ми благодарят, а къде на друго място всеки ден доволният шеф благодари на подчинените си за добре свършената работа?

Глезени ли са французойчетата?
Изобщо не са глезени. Ако мога да обобщя, в България детето все още се смята за цар. Както едно време и сега продължава да важи правилото – всичко за детето – слугуваш му, прехвърляш му ядене от твоята чиния, пазиш го от отговорности. Французите се държат доста по-строго и по-дисциплинирано с децата си.

Имаш ли любима мисъл?
Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

Може ли да кажеш, че Франция е сбъдната твоя мечта?
Никога не съм мечтала за Франция, но харесвам живота си, такъв, какъвто е. Доволна съм от работата си.