Направи стартова страница | Добави към предпочитани | Брой 2282 | RSS

Ани Йовева е художник-приложник. От ученичка се занимава с плетива на дантели и се стреми към съвършенството. Мечтата й е да превърне своето хоби в професия. Ето какво сподели тя за Az-jenata.bg.

Разкажете ни кога и как се запалихте по дантелите и бродериите?
От ранна детска възраст обичам да правя нещо с ръцете си. Имаше едно соц-списание за деца „Славейче”, в него редовно поместваха материалчета от типа „направи си сам” – било мартенички, рисувани картонени шейнички, хартиени цветенца... После на 12 години започнах да бродирам, а баба ми ме научи да плета на една кука.

Кой Ви учи на това?
Както вече казах – баба ми ме научи на повечето неща. Освен плетенето на една кука, ми показа и как се прави шитата дантела. За това се иска повече майсторство и най-вече точно око, защото не можеш да я разплетеш – стегнеш ли възелчето, само с рязане се оправя. Не случайно само най-сръчните моми са можели да я правят тази дантела. Баба ми има още две сестри, но тя е правила чеиза и на трите. Средното си образование завърших в София, ССХУ за Приложни изкуства. Там научих как се прави калоферската дантела – при една баба, която живееше на женския пазар. Тайно от нашите ходех, защото те се опасяваха, че като ходя на дантела не си уча уроците.

Къде намирате вдъхновение?
Напоследък – в националните ни носии. Там има толкова много фантазия, че дори нищо ново да не измислиш, а само да пресъздаваш моделите, е достатъчно. Идеите за следващите ми произведения се раждат още преди да съм завършила започнатите – мисълта ми е вече в нова посока, или преосмислям как е можело да стане по-добре, къде съм сбъркала, за да не бъркам следващия път. Често работя по няколко неща наведнъж... обичам да са разхвърляни около мене, да ги гледам. Доста непостоянна съм в хрумванията си. Всяко ново изделие, което излиза изпод пръстите ми ме вдъхновява за следващото – по-красиво и по-различно от предишното.

В свободното си време или професионално се занимавате с дантелите и бродериите?
Дантелите и бродериите ми са просто хоби за сега. Правя го в свободното си време. Е, вярно е, че наистина им отделям много време, в състояние съм да се отплесна с часове в разглеждане на книги и модели. Ако успея да направя хобито професия, може би ще съм доволна от себе си. Работя по въпроса.

Членувате ли в клуб? Има ли други около Вас, които да се занимават със същото? Учите ли своите деца или други ученици на това изкуство?
Не членувам в клуб, по-скоро от време на време участваме в изложби заедно със други занаятчии от Самоков. Малко сме хората, които правим такива дантели. Пръснати сме из България, само ще спечелим ако се обединим и направим клуб. Имам двама сина, те не проявяват интерес към заниманията на майка им, ако някога имам внучки – със сигурност ще ги науча. В училището на родното ми село спечелихме проект финансиран от МОН, там положихме началото на подобен клуб, някои от децата се справиха чудесно с шитата дантела. За съжаление, затвориха училището. Ще се опитаме да продължим дейността към някое от читалищата.

Как се реализират вашите бродерии и дантели - какво се случва с тях?
Трудно се реализират. Защото все се захващам с големи и трудоемки неща, на които обаче трудно се намира пазар. Трупам запаси от тях – трудно ми е и да се разделя с някои. Правя подаръци на мои близки.

Ще има ли в бъдеще нужда от тези красоти и кой да ги създава?
О, разбира се, че има нужда. Българката е така устроена, че цени красотата и прави всичко, за да я има в дома си.

Важно ли е да се съхраняват тези традиции?
Традициите трябва да се съхраняват. В някои страни, като Турция например, това е едва ли не държавна политика. Там шитата дантела и до ден днешен е много разпространена, има такива курсове, почти всяка трета жена умее да я прави. И навсякъде по сайтовете я популяризират като „турска иглена дантела”. В България е била разпространена също толкова широко, но вече е забравена.

Има ли и модерни прочити на тези стари български занаяти и на конкретните техники, детайли?
Тези дантели и бродерии стоят много красиво върху копринени шалове, кърпи, ризи, бельо. Усещането да носиш нещо, направено с много любов, специално за тебе, е уникално!

Вашето пожелание към българките и нашите читателки?
Стремете се да създавате красота във всичко – от уюта на дома, до отношенията си с хората. Красотата ще спаси света.