Мобилен телефон разплаква първокласници

Мобилният телефон носи радост на детето, но и доста сълзи

В последните няколко години станахме зависими от мобилните телефони – и възрастни, и деца. Безспорно, удобството е голямо – човекът ти е винаги “под ръка” и особено в големия град, където разстоянията са големи, а често пъти заради безумно натоварения трафик волю-неволю закъсняваме за уречения час. Това, заедно с възможността за постоянен контрол, е основният мотив на родителите да купят на детето си GSM.

Днешното поколение деца се раждат технически грамотни. Не е тайна, че четири-пет годишните сядат пред компютъра и с лекота щракат в забавните детски игри. Така е и с мобилките. За едно шестгодишно дете изобщо не представлява трудност за нула време да научи копчетата, да вдига телефона и да се обажда на мама и тате. Само че в детската градина това не е нужно, защото там малчуганите са под стопроцентов контрол на учителките. Но още със записването в първи клас и купуването на първите тетрадки и писалки, родителите обмислят дали да не осигурят на първолака мобилен телефон.

“Шестдесет процента от първокласниците имат мобилни телефони, – разказва М. А., учителка в столично училище. – Обикновено това е старият телефон на мама или татко и по-рядко им купуват специално нов апарат. Но има случаи, когато децата с гордост показват и доста скъпи телефони. За родителите е важно да се обадят поне веднъж през деня или да се уговорят допълнително в колко часа ще дойдат да го вземат. Много често се случва телефоните да звънят в клас, което е недопустимо и пречи на урока. Би трябвало родителите да имат предвид разписанието на часовете и да звънят само в междучасията”, допълва тя.

Освен удобство телефоните носят много грижи и сълзи. Често децата губят малките апаратчета. Понякога ги намират, друг път – не. Случва се също техни съученици да им взимат насила телефоните и да навъртат сериозни сметки. Затова е добре специално за детските телефони да има по-нисък лимит на разговорите.

Има и случаи на абсолютно вандалско поведение, при което загубеният или откраднат телефон се хвърля на земята и се стъпква с крака, докато от машинката не остане здрава част. В такъв вид остатъкът се предава на портиера. Ако тръгнете да търсите виновните, работата става дълга и широка – потърпевшото дете се страхува да каже кои са извършителите, защото ще има последствия и наказателни действия в междучасието, а класната много често е в неведение (наистина). Може да говорите с директора или с родителите на съмнителните съученици, но съм доста скептична относно резултата.

Последните два примера за мен не са нищо друго, освен престъпления, макар и изглеждащи доста невинни. Даваме ли си сметка, че децата ни вкъщи често са кротки агънца, а в училище се превръщат в прекалено самонадеяни, налагащи на всяка цена агресивни малки хора?

Сигурно някои родители ще ме апострофират и ще кажат, че това е част от порастването. Отчасти съм съгласна, но много ми се иска моето дете да ходи на училище без страх, смут и притеснение от подобни прояви на жестокост, а мобилният телефон да бъде полезна вещ за комуникация, а не поредното средство, което причинява стрес и грижи у малчуганите и техните родители.

* * *

Французите забраняват GSM в училище
С мобилен телефон в клас?
Тема от форума: Семейството и детската агресия