Александра Цветкова: С деца се работи най-лесно

На 16 януари младото момиче отвори собствена зала, в която ще танцува с малки и големи – „Dem Divas“, на ул. „Цар Асен“ в столицата.

Провокирана от невероятния талант на тези хора, посетих една от школите The Center, където открих Алекс и нейните "ученици" - бъдещите хип хоп танцьори на България.

Би ли разказала за школата, в която работиш?
Ние сме първото училище по хип хоп в България, станахме 7 в света, сред 4 000 участника, общо взето, може да се каже, че ние сме хип хоп силата на България. Гоош е създател на училището – The Center. Всичко е започнало от него, преди 6-7 години, във Варна. Вече имаме три школи в София, отворихме и в Стара Загора, Пловдив, Велико Търново, и вече отворихме зала за дечица, едната е тук (кв. Иван Вазов), и отделно има още две във Варна.

Откога работиш с деца?
Вече трета година се занимавам с децата. Това вече ми е специалност (смее се).

Какъв е начина на записване в детската школа?
Два пъти в седмицата са заниманията, носят си удобни дрехи, първият път е безплатен, за да видят дали ще им хареса. 30 лева на месец е таксата. Възрастовата граница е до 12 години. За по-големи има вече в главната ни школа, която е на Халите. Там няма възрастови ограничения, само да не са малки деца. Там таксата е 55 лева на месец, но тъй като има няколко хореографа, различни зали и може да се ходи повече от два пъти седмично, тогава и парите са малко повече.

Как започна да се занимаваш с танци?
Случайно видях един плакат на спирката, пишеше хип хоп, и ми хареса. Дотогава се бях занимавала с различни спортове, всякакви, но нищо не ми привличаше вниманието. И реших да пробвам. Дойдох в тази школа, тя тогава беше главната, и останах.

Учиш ли нещо?
Не. Това е моят живот, от сутрин до вечер танци.

Участвате ли на някакви конкурси в чужбина?
Ходим на световни състезания, бяхме на световно. Иначе участията са ни тук, в България. Има национални квалификации, общо взето, ако някой иска да ходи на състезания, има къде. Правим и клипове, на поп, рок звезди, на Мишо Шамара.

Трудно ли е да работиш с деца?
Най-лесното е да работиш с деца. Толкова е забавно. Просто им показваш, те се оставят да им дадеш всичко, което знаеш, поемат го и те вече го знаят. Усмихнати са, позитивни са. Ставаме си близки, споделяме си, понякога ми казват неща, които им е трудно да кажат на родителите си. Аз им помагам или пък казвам на родителите те да им помогнат.

Какво е отношението на родителите към школата. Възприемат ли танците сериозно?
Да, много. Е, има понякога такива по-скептични и ни питат: „Нали не се занимавате с наркотици?“, и ние: „Не, въобще!“ На някои родители толкова им харесва, че като запишат децата и питат дали може и те да танцуват. Много е приятна цялата атмосфера. И трудно излизаш от емоцията след това, цял ден ходиш един усмихнат, леко ти е. Това е най-невероятната емоция да работиш с деца.

Как виждаш бъдещето – да танцуваш и преподаваш на деца?
Да, абсолютно. От четири години го правя, отказах се от учене, от всичко, това е моят живот. Искам да стана един наистина много добър танцьор и това да е живота ми.

Пожелание към читателите ни?
Дори и да не танцувате, спортувайте, това е според мен най-важното. Правете нещата, които ви харесват и ви правят щастливи, не правете нищо, защото трябва, това, което трябва е това, което ние искаме!