Гръбначните изкривявания и спортът

Постоянно у нас се провежда някаква здравна реформа и благодарение на това са занемарени доста профилактични прегледи. Например в училищата не се правят прегледи за гръбначни изкривявания, а от друга страна 1/4 от децата страдат от начална или по-тежка форма на гръбначно изкривяване.

Според докторите, родителите са тези, които трябва да открият и забележат гръбначното изкривяване, така че скъпи жени, не е зле преди да имате деца в България да изкарате поне по един курс за медицински сестри – защото гръбначното изкривяване не е единственото, което ще ви се наложи да диагностицирате.
И дори да не сте преминали подобни курсове е добре дискретно да се опитате да проверите какво е състоянието на гръбнака на детето ви. В началото е само една извивка и в последствие гръбнакът придобива формата на буквата S.
Открием ли нещо такова, веднага трябва да търсим лекарска намеса, за да се започнат физиопроцедури и лечебна физкултура, които могат да неутрализират фаталните деформации в бъдещето.
И питанката е, че щом е такъв голям процентът на гръбначни изкривявания при деца между 8 и 15 години, защо няма специален час по лечебна физкултура, та бил той и факултативен?

Друг е въпросът, че много от училищата, които дори се намират в центъра на София нямат добре развита спортна база: салон за физкултура и съответно хора, които да организират децата да тренират било то футбол, баскетбол или друг вид спорт, за плувни басейни дори не смеем да си помислим, че камо ли да поискаме.

Дори наблюденията на родителите са, че училищата в крайните квартали са много по-добри по отношение на осигуряване на извънкласни занимания, включващи различни видове спорт, приложни изкуства и други.

Явно по-централните училища разчитат на стара слава и на това, че местоположението ще привлича родителите, но... липсата на спорт осакатява децата.
Осакатява ги физически и психически. Само да спомена, че гръбначните изкривявания влошават дишането, затрудняват кръвообращението и нормалната функция на сърцето, белите дробове, стомаха, черния дроб и далака. Лошата стойка води до проблеми и със зрението, като късогледство.

За избягване на гръбначните изкривявания трябва да внимаваме детето да има:
правилна стойка, когато подготвя уроците си;
когато е пред компютъра;
да спи на твърдо легло;
да приема храна, богата на белтъчини, витамини и минерални соли;
да носи раница на гърба, която да натоварва едновременно и равномерно и двете рамена и да прави упражнения.
Лошото е, че упражненията по лечебна физкултура трябва да се изпълняват правилно и под надзор на специалист.
Въпросът е къде да намерим тези специалисти? Ако знаете подобни центрове може да споделите, защото както се вижда родителите трябва да се стремят да са си от полза един на друг, защото, ако те не се погрижат за децата си, няма кой да го направи.

И още веднъж дебело ще подчертая, че гръбначните изкривявания в детска възраст са сериозен проблем, върху който трябва да помислят и експертите в здравното министерство и тези в образователното, та даже вече и тези от новосъздаденото министерство на спорта – трябва да има масов спорт за децата и младежите и той да бъде достъпен. Под достъпен разбирам не само безплатен, а и на място удобно за родители и деца, което в повечето случаи е именно училището и училищния двор.
Специално за предпазване от гръбначни изкривявания и за профилактика се препоръчва редуване на умствените и физическите занимания, и поне по 1-2 часа спорт на ден. Най-подходящите видове спорт са плуването, летните и зимни кънки и ските.
Съдейки по програмата на учениците от първи до четвърти клас, лично аз не виждам кога средностатистическото дете има време за 1 час спорт на ден. Програмата в повечето държавни училища е приблизително следната – 5 часа учебни предмети и почти толкова занималня, която включва отново седене на чин и писане на домашните. Приблизително седенето на чин е от 8 до 17 часа всеки ден – с малки междучасия и време за обяд. Но тази програма, в най-общия случай не включва време за спорт. Да, децата имат часове по физическо възпитание, но те са 2 часа на седмица, а както видяхме се препоръчва по 2 часа на ден. Аз виждам едно единствено разумно разрешение на въпроса, а именно експертите от въпросните министерства да направят нова програма. Може би е далеч по-разумно децата да имат блокове часове например 2 часа математика, 2 часа български и следобедите да са заети със спорт, рисуване, театрални занимания и други, като изпратим в миналото писането на домашни ден за ден. Новото време изисква и нови учебни програми – време е да се съобразим с това.

* * *

Спортуват ли българските деца?