Казус 1 – Фирма “ОК Супертранс”
Много често ми се налага напоследък да ползвам услугите на таксиметровите компании в София. Приоритетно ползвам услугите на “ОК Супертранс” при нужда от повикване до вкъщи, от летището или от офиса (имаме договор с тях).
На прибиране от Копенхаген в средата на октомври миналата година се качих в кола на “ОК Супертранс” на стоянката пред терминал 2 на летище София. Качвам се в таксито и първото нещо, което правя е да погледна апарата, за да видя дали отчитането ми започва от начало. Веднага се учудих защо започваме от 1,10 лева, при положение, че началната такса е 0,60 лева. Шофьорът се опита да ме убеди, че съм повикал таксито и то ме чака, затова трябвало да си заплатя такса повикване, която е в размер на 0,50 лева. Той каза: “Вие за 50 стотинки ако сте, няма проблем...” Аз му казах, че тук не става дума за 0,50 лева, а става дума за принцип, който е нарушен. Заканих се да напиша жалба, но уви, на следващия ден емоцията отшумя, имах други ангажименти и нищо не направих.
В средата на декември имах поредния такъв случай, преминал по идентичен сценарий, като отново не написах жалба.
Направих си груба сметка: взимаме за пример броя на кацналите и излетели самолети на ден на “Летище София” през ноември 2009 г. – 3 445 и обслужените пътници – 213 218. Представете си колко от пътниците избират да ползват услугите на лицензирания такси оператор и умножете по половин левче броя им и тогава ще ви стане ясно, че по този начин фирмата, която се е уредила да обслужва летището, защото е сигурна и коректна, получава хиляди левове допълнителен приход, именно по начин, който показва, че за тези хора принципите не са от значение...
В началото на тази година, прибирайки се от Айндховен, Холандия се качих на такси от Терминал 1 до вкъщи, като накрая си поисках бележката. Шофьорът ме увери, че съм го повикал и аз замълчах. ...
Казус 2 – Фирма “За едно евро”
След страхотната сватба на Делян Димитров и Мария Цвяткова, вече Димитрова, в събота вечер, около 1:30 ч. си взех такси от Орлов мост до вкъщи. Спрях таксито, което идваше от Орлов мост по Цариградско шосе, защото не обичам да се разправям с тези, които са на стоянката пред езерото Ариана, все им се струва, че е много кратко разстоянието до Изток.
Таксито, на което се качих беше на фирма “За едно евро”. Аз се зарадвах, защото за около 3 лева щях да съм си вкъщи. Шофьорът започна да ми говори за времето, как нямало работа и че това не е типично за съботен ден. Този “приказлив” подход ме осъмни и аз реших да се огледам: проверих стикера с ценоразписа на таблото, но там всичко бе ОК, погледнах апарата и се впечатлих от скоростта, с която се движеше сумата... стотинките летяха и на Плиска вече бяхме почти на 4 лева. Веднага ми стана ясно какво се случва, но не бях имал такъв случай до сега. Замълчах си докато стигнахме до вкъщи. Помолих за касов бон, при което шофьорът се вкисна много бързо, ослуша се и ми подаде бележката. Изумих се от изминатото разстояние, от Орлов мост до прелеза в квартал Изток – 6.756 км. Категорично заявих на шофьора, че това разстояние е около 4 км. и няма да му заплатя цялата сума. Дадох му 4 лева, взех си бележката и се прибрах.
Много ядосан...
Сега като се замисля беше редно да откажа да му платя и да повикам полиция, но не бях настроен за това, както и реших да подходя по този начин. Сега ще подам жалба за опит за измама, не знам дали трябва да я адресирам до фирмата или Комисията за защита на потребителите, до медиите ли или до полицията.
Ще опитам по всички канали, пък да видим. В заключение трябва да споделя, че на гърба на касовия бон имаше реклама на гореспоменатата фирма “ОК Супертранс”, което ме води на мисълта, че слуховете за някаква форма на картелиране между фирмите е налице.
* * *