Класацията на БНТ за най-великите любовни истории на ХХ в. дава прекрасни примери за това как страстно са обичали хората в миналия век. Любовта от тогава не се е променила – тя винаги е една и съща, независимо дали се случва преди хиляда години или в наши дни. Днес обаче няма някой като Яворов, който да опише любимата си в стихове като „Две хубави очи. Душата на дете/ в две хубави очи; - музика – лъчи“ или да разтърсва и до днес всеки прочел думите на Вапцаров към неговата съпруга преди да го разстрелят - „понякога ще идвам във съня ти, като нечакан и неискан гостенин…”
Така интелектуалците, които тогава са били двигатели на обществото са описвали своите чувства. В настоящето не сме станали свидетели на такива изпепеляващи страсти, които да накарат хората да се замислят и развълнуват. Причината може би се крие в това, че сега в българското общество липсват онези хора, които творят култура. Не безплодните псевдо интелектуалци, които коментират всяка вечер лайфовете на риалити форматите. Истинските мислещи и създаващи нещо за идните поколения българи.
Народните вълнения се въртят около поредната булка от поп-фолк средите, вдигнала тежка сватба с парите от нелегалните сделки на някой бизнесмен, колко струва интимна вечер с определена певица, кой с кого ще преспи в поредното риалити шоу.
Любовта на известните от миналия век днес е изместена от секса сред популярните личности от кръговете на мутрите, футбола, чалгата и манекенките. Дали ще си уголеми гърдите и устните някоя чалга-певица – от това се интересува масата от българите.
За малките момиченца идеалът са такива какички, а за момченцата – батковците, които карат огромни скъпи коли и возят с тях въпросните какички.
А какви любовни истории ще класират внуците ни за века, в който живеем ние? За първите 10 години нямаме с какво да се похвалим, остават още 90 години, в които някой от нас да направи от любов нещо поне толкова красиво като „Две хубави очи“.