Родителският кооператив – любов, грижа и споделяне

Представяме ви едно малко по-нестандартно интервю „4 в 1“. Това са четирите млади дами около 30-те, архитекти, които стоят зад стаята за игра РиРиРа – една алтернативна и вдъхновяваща форма за споделени грижи за децата.
Анна Калинова има сладка дъщеричка на 2 г. на име Радослава. На същата възраст е Али - момиченцето на Елена Янкова. Другите две основателки на стаята – Ирина Борова и Ива Делова са с малко по-малки дечица: Руми е на година и половина, а Рая на 1 г. и 9 м.
Ето как те самите определят своето начинание: „РиРиРа е едно прекрасно местенце, където се събираме, за да общуваме пълноценно с децата си като се опитваме да бъдем по-креативни и по-зелени. Освен това е място за срещи, за инициативи, за празници. Това е стая за игра. Място за тези, които искат да споделят щастие.“
Повече за РиРиРа вижте в сайта им: ri-ri-ra.blogspot.com

Недостигът на места в яслите ли беше основната причина за създаването на Стаята за игра Ри-Ри-Ра или има още нещо?
Ели: Първоначално не, но много ни се иска да успеем да доразвием идеята в нещо като алтернатива на яслите/детските градини и да дадем един друг поглед върху родителстването и съпричастността.
Ира: Истината е, че никой от нас не е кандидатствал за ясла. Искахме просто да сме с децата си колкото е възможно повече, да ги обградим с цялата си обич и внимание. Решихме, че ще е много яко да си имаме място, където да се срещаме, вместо всеки да се “спасява” поединично.
Ани: Основната причина беше да има място, което да е повод да се събираме по-често приятели с децата си. Истинско живо място, което никой скайп не може да замени. Още по-хубавото е, че покрай занятията в РиРиРа намерихме нови приятели.
Ива: Може би основното, което ни подтикна е фактът, че сме приятелки, станахме майки, живеем в един град, а се виждахме много рядко. А има толкова ценни неща, които да бъдат споделени, усетени, разбрани... не само около децата и родителството, но и за живота като цяло (който разбира се много се променя с появата на едно детенце).

По какво се различава родителският кооператив от парти клубовете, занималните и почасовото гледане на деца?
Ани: Личният ангажимент и времето, което отделяш. И това, че не ги отделяш само за твоето дете, а споделяш усилия за още няколко „чужди” деца. За много по-дълго от едно парти време. Първоначално си мислехме, че само ще поддържаме чист и спретнат един апартамент, но голямата задача се оказа да поддържаме живеца вътре – какво, кога, как ще се случва в стаята...
Ира: Няма финансова печалба – всички средства се влагат в материали и преподаватели. Родителите решават всичко – от учебната програма и таксите до вида на закуските. Родителите наемат помещението, наемат преподаватели, или самите те водят и планират заниманията, приготвят закуска, грижат се за чистотата. Кооперативът отнема много повече време и усилия – но и носи много повече положителни емоции заради споделеното време с други майки и деца. Получавате още едно семейство – сприятелявате се с децата, с родителите им, дори с бабите им, с преподавателите.

Как се финансира едно начинание като вашето и успявате ли да "вържете бюджета"?
Ани: Самото начинание не струва особено скъпо, като изключим разходите по помещението в конкретния случай. Когато кръг от 5-6 семейства са обвързани от общ интерес да отглеждат децата си, бюджетът лесно се връзва.
Ели: Финансирането се осъществява от постоянните членове, а така също и от хората, решили да споделят някои от дните си с нас. Успяваме, разбира се понякога не толкова добре, но засега се справяме.
Ира: В страните, като Канада, където родителските кооперативи са сред основните форми за отглеждане на деца, общините предоставят помещение безвъзмездно. Столична община може да реши проблема с детските градини по подобен начин – вместо да се наливат милиони левове в строежа на нови градини за по 100 деца, да се подкрепят родителските инициативи.

Бихте ли насърчили и други родители да поемат по вашия път?
Ани: Да. Съвместното отглеждане на децата ни е възможно най-добрият повод да превъзмогнем егоцентризма си, и да оценим колко по-леко и интересно се случва животът, когато споделяме усилия с повече хора. Всеки, който има някакви критики към света, трябва да опита подобно нещо, за да покаже в действие, какво може да се промени към по-добро.
Ива: Подобни начинания и родителски кооперативи са начин да работим за една по-добра и дружелюбна социална среда; да се преборим с това капсулиране в семейството; с агресията, която наблюдаваме сред по-големите деца и с неумението им да общуват; с липсата на алтернативи за ползотворни занимания. А това не е нещо, което да чакаме някой (държавата) да ни даде наготово. Гражданското общество едва ли се състои само в търсене на права и протестиране, а преди всичко в отговорността и в усещането, че живеем и можем да живеем сред други хора. Средата е нещо, което създаваме ние самите, постоянно. И ако успеем да покажем това на децата си ще е много хубаво :) Бих насърчила всеки поне да мисли в тази посока.
Ира: Да. Ще помогнем на всеки доколкото можем. Колкото повече такива места има, толкова повече ще се чува гласът ни.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Ани: Жената е героят на днешното време, не мисля, че е геройство.
Ива: Наистина жената е много активна в днешно време, стои в основата на много положителни промени. И със сигурност не й е лесно да съчетава всички свои дейности. Но мисля, че това е нещо нормално, а не геройство. Жената сама прави този избор, защото иска и може. Защото има потенциал, който досега не е бил разгърнат.
Ира: Някои моменти изискват особено много героизъм – като раждането и първите месеци след него. Трудно е самото пренастройване към новия ритъм на живот след появата на детето.
Ели: Чак геройство не бих казала. Всеки сам решава колко отговорности може да поеме. Важното е вдъхновението и ентусиазмът да са водещи, а енергията да бъде наша спътница.

За какво мечтаете?
Ани: За сън.
Ива: Заедно с прекрасните хора, с които ме среща животът, да създаваме една прекрасна действителност – това е най-конкретната ми мечта. Мечтая предимно абстрактно и по интуиция. И когато нещо се случи, аз разбирам, че това е мечта, приела конкретна форма. При това понякога изненадваща.
Ира: Да можеше РиРиРа да е по-наблизо и да не се налага да пътувам с рейс до там. И за световен мир и чиста планета разбира се.

Вашето послание към българките?
Ива: Да разширим целите и хоризонтите си и да прегърнем идеята, че всички деца са обща радост и обща отговорност.
Ани: Подкрепям изцяло казаното от Ива. Бъдете майки на щастието!
Ели: Не бива да забравяме, че всеки един ден е неповторим, единствен и затова наистина си струва да го изживеем смислено и пълноценно. И на тях и на себе си бих искала да пожелая да имаме достатъчно време, което да прекарваме с децата и семействата си.
Ира: Мислете по-малко за пари. И не разчитайте училището да научи децата ви на ценности – това е отговорност на родителите.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Ани: Изгрев. One. Фалафели. Не помня вече.
Ива: Сменят се според живота. В момента много слушам “The test” на Chemical Brothers.
Ели: Нямам изявени пристрастия към точно определен цвят. В момента сме на детски песнички. Екзотичен вкус на източни подправки. На някой връх отвъд облаците.
Ира: Синьо. My Friend на Groove Armada. Салатен някакъв. РиРиРа естествено.

И нещо за последно?
Ира: Бъдещи творчески планове - когато се върна на работа като архитект след половин година да сме превърнали РиРиРа в полудневна занималня за децата ни, където да получават грижи и предучилищно образование като в най-добрите частни и държавни детски градини по света.
Ани: Вярвам, че човек дава най-доброто от себе си, когато е свободен да изрази своето щастие. Точно това искам да се случва в РиРиРа.