Храната и раковите заболявания

Превантивни стратегии за намаляване на канцерогенния риск, свързан с хранителни фактори
Ст. н. с. д-р Стефка Петрова, дм, Национален консултант по хранене и диететика на МЗ, Директор на НЦООЗ

Хранителни фактори за канцерогенезата
Хранителните фактори могат да повлияят всеки от различните стадии на развитие на рака – инициация, промоция и прогресия или превенция на генетичните алтерации. Световният фонд за изследвания на рака оценява, че над 30% от всички неоплазми в Европа и САЩ са свързани с хранителни фактори.
Рискът за възникване на ракови процеси може значително да бъде намален при положителна промяна в хранителното поведение. Счита се, че средно при 32-35% от случаите на рак може да се постигне превенция чрез модифициране на храненето, като протективният ефект за различните видове рак варира от 10% за рака на белия дроб, 50% за рак на гърдата, до 75% за колоректален рак и рак на стомаха.

Канцерогенен риск при експозиция на храни със замърсители, добавки и при технологична обработка
Химичните вещества (включително хранителните канцерогени) предизвикват от 70 до 90% от раковите заболявания.
Хранителните продукти могат да бъдат източници на канцерогени при следните случаи:

Печене на директен огън (грил).
При висока температура, особено при въздействие на директен пламък, настъпва пиролиза, продуктите, на която проявяват канцерогенни свойства. Канцерогени, които инициират рак на стомаха могат да се получат, както при изгарянето на храни, богати на белтъци като месо и риба, така и при въглехидратните храни. При храни, богати на мазнини и въглехидрати се образуват полициклични ароматни въглеводороди (бензпирен, бензантрацен), а при храни, богати на белтъци хетероциклени амини (2-амино-3-метилимидазол (4,5) хинолин и 2-амино-1-метил-6-фенилимидазол (4,5) пиридин, които са с доказано канцерогенно действие.

Наличие на добавки в храните с потенциално канцерогенно действие
Нитритът, който се използва като консервант в пушени меса, бекон и други месни продукти може да образува със съдържащите се в тях амини нитрозо-съединения (N-нитрозодиметиламин, N-нитрозопиролидин), които предизвикват рак на стомаха. Установено е, че витамин С и витамин Е, както и флавоноидите (биоактивните субстанции, които се намират в растителните храни) потискат нитрозирането. Рискът от канцерогенното действие на нитрозосъединенията значително се намалява чрез законодателно регулираното ограничаване на влагането на нитрити при производството на храни и включването на витамин С, който потиска образуването на нитрозосъединения. Това е довело до значително намаляване на честотата на рака на дебелото и правото черво в индустриализираните страни през последното десетилетие. Независимо от това Световната здравна организация препоръчва за намаляване на риска от ракови заболявания умерена консумация на консервирани храни (наденици, салами, бекон, шунка и др.).
Някои добавки (напр. азо-бои), при които е установен мутагенен и канцерогенен ефект в експериментални условия са забранени за употреба в храните.

Контаминиране на храните с микотоксини
При съхраняване на фъстъци и други ядки, зърнени храни (главно царевица), бобови храни, някои плодове (смокини) при неподходящи условия (висока влажност и температура), се развиват плесени, които образуват микотоксини, сред които афлатоксините са с доказана канцерогенна активност за рак на черния дроб.

Контаминиране на храни с химически съединения с потенциален канцерогенен ефект
Остатъци от някои пестициди (ДДТ, Линдан), азотни торове (нитрати), ветеринарни лекарства, химични мигранти от опаковки за храни, полихлорирани бифенили, диоксини, арсен и тежки метали (кадмий, олово) са потенциални рискови фактори за ракови заболявания. Съдържанието им в храните е законодателно регламентирано и строго се контролира.

Роля на реактивните кислородни видове за канцерогенезата
Радиацията, голяма част от химичните канцерогени, стресът, травми, инфекции са свързани с увеличена продукция на реактивни кислородни видове и свободни радикали, които предизвикват оксидативни ДНК-увреждания, мутации, канцерогенни трансформации, формиране на ДНК-адукти. Ефектите на свободните радикали и реактивните кислородни видове, се считат за едни от основните причини на канцерогенезата. Оксидативният стрес представлява нарушен баланс между генерирането на свободни радикали в организма и антиоксидантната защитна система, включваща участието на специфични ензими, антиоксидантните витамини Е и С, редуциран глутатион и някои други ендогенни метаболити.

Хранителни промотори и инхибитори
Енергийната стойност на храната, видът и количеството на приетите хранителни вещества, консумацията на различни видове храни могат да увеличат или да намалят риска от развитие на ракови заболявания на различни органи.

Енергийна стойност на храната, затлъстяване и физическата активност
При експериментални животни е установено, че ниският енергиен прием намалява честотата и растежа на спонтанните тумори. Този ефект се свързва с понижена митотична способност, намаляване нивата на инсулина в плазмата.
Обратно, при проучвания при хора се намира, че високата енергийна стойност на храната, специално когато това се дължи на голямо количество въглехидрати увеличава риска от рак на панкреасната жлеза. Вероятният механизъм се свързва със стимулиране на клетъчната репликация. Високият енергиен прием, когато е съчетан със затлъстяване повишава риска от развитие на рак на ендометриума, на панкреаса, жлъчния мехур, дебелото черво и рак на гърдата. Счита се, че свръхтеглото и затлъстяването, при които има увеличаване на мазнините в тялото води до повишено натрупване на мастно разтворими химични канцерогени.
Установено е, по-високата физическа активност намалява риска от рак на дебелото черво, а възможно е и рак на белия дроб и гърдата. Механизмът на това действие се свързва с намаляване на транзиторното време на канцерогенните вещества през организма.

Въглехидрати
При епидемиологични проучвания е установено, че високият прием на захароза (рафинирана захар) се свързва с повишена смъртност от рак на гърдата, на дебелото черво. При изследвания върху експериментални животни се намира, че големите количества захароза стимулират туморния процес, предизвикан от химични канцерогени. Вероятната причина на този ефект се свързва с действието на високите нива на инсулина в кръвта след хиперконсумация на захар.
Голям брой епидемиологични проучвания показват, че по-високата консумация на хранителни влакнини (целулоза, хемицелулоза, пектин и др., които се намират в растителните продукти, особено в зеленчуците, плодовете, пълнозърнестите зърнени храни и др. ), намалява риска от рак на правото и дебелото черво; има данни и по отношение рака на панкреаса и гърдата. Обратно, ниското съдържание на растителни влакнини в консумираната храна се свързва с по- голяма честота на тези видове рак.
Установено е, че нишестето вероятно има предпазващ ефект по отношение рака на правото и дебелото черво. Механизмът на протективния ефект на нишестето се свързва с ферментацията му в колона до късоверижни мастни киселини (ацетат, пропионат, бутират). Те предизвикват понижаване на рН в колона, което води до намаляване разтворимостта и токсичността на жлъчните киселини, потискане на ДНК синтеза и стимулиране на клетъчната диференциация.

Мазнини
Има данни, че високият прием общо на мазнини, когато те доставят 40-45% от енергийната стойност на храната увеличава риска от рак на гърдата, дебелото черво, панкреаса, простатата и белия дроб. Стимулиращият ефект на мазнините се свързва, както с високия прием на наситени мастни киселини, които се приемат главно с мазнините от животински произход, така и с прекомерния прием на полиненаситените мастни киселини, които в храненето на нашето население постъпват основно със слънчогледовото олио.
Прекалено големият прием на полиненаситените мастни киселини (n-6), постъпващи главно с растителните мазнини може да стимулира развитието на тумори, предизвиквани от попаднали в организма химически канцерогени. Полиненаситените киселини (n-3), чиито основни хранителни източници са рибните мазнини, обаче подтискат действието на химичните канцерогенни вещества.
Вероятният механизъм на действието на мазнините зависи от мястото на тумора. Например, при рак на дебелото черво се счита, че причината е в стимулиращото действие на мазнините за освобождаване на жлъчни киселини в колона, които се превръщат от чревната микрофлора в дезоксихолат – промотър на канцерогенезата, клетъчна пролиферация, генна алтерация. При рака на гърдата се счита, че ефектът на мазнините се дължи на предизвикани от тях промени в профила на половите хормони.

Белтък
При експериментални изследвания е установена връзка между количеството на консумирания белтък и риска от рак. Високото белтъчно съдържание води до увеличаване ферментацията на аминокиселини в дебелото черво и повишено образуване на амоняк и в резултат – повишаване на риска от рак на дебелото черво.

Витамини и минерали
Ролята на витамин А в клетъчната диференциация е базата за големия интерес към този витамин по отношение на канцерогенния риск. Установено е, че дефицитът на витамин А може да увеличава риска от рак на белия дроб, стомаха, гърдата и маточната шийка. Има данни, че ексцесивният прием на витамин А може да увеличи риска за някои тумори.
Достатъчният прием на витамин С намалява риска от рак на стомаха, устната кухина, фаринкс, езофагус, бял дроб, панкреас, маточна шийка. Предпазният ефект на този витамин се свързва с главно с антиоксидантното му действие и възможността да потиска образуването на канцерогенните нитрозосъединения.
Установено е, че витамин Е намалява риска от рак на белия дроб и на маточната шийка. Механизмът на антираковото действие на витамин Е се свързва с антиоксидантния му ефект по отношение на полиненаситените мастни киселини, включени в клетъчните мембрани и инхибиращия ефект на витамина върху нитрозирането.
По отношение на протективния ефект на суплементирането с антиоксидантни витамини има противоречиви данни. В много проучвания е установен положителен ефект при допълнителен прием на витамин С и Е, при други изследвания не е установена корелация.
Каротеноидите, които представляват растителни пигменти и част от тях са предшественици при образуването на витамин А в организма (основно бета-каротенът), имат потенциал да намаляват риска от голям брой тумори – рак на белия дроб, на езофагуса, на стомаха, на правото и дебелото черво, на маточната шийка. Защитното действие на каротеноидите по отношение на канцерогенезата се свързва от една страна с образуването на витамин А в организма, необходим за нормалното развитие на епителните клетки, а от друга страна с антиоксидантните им свойства. Особено убедителни са данните по отношение на ликопена – каротеноид, който не притежава про-витамин А активност, но с доказан антиоксидантен ефект. Данните от значителен брой епидемиологични проучвания, моделни експерименти и клинични изпитания показват, че ликопенът оказва протективен ефект при някои видове рак при човека, особено при рак на простатата. Най-богат източник на ликопен са доматите, особено технологично преработените.
Има данни за увеличаване на риска от рак на белия дроб на пушачи при суплементиране с големи количества бета-каротен, което се свързва с прооксидантен ефект, потискане апоптозата на абнормните клетки.
Фолатът е друг важен витамин в храненето на човека, който оказва защитно действие по отношение на канцерогенезата. Данните от проучванията са показали, че той намалява риска от рак на правото и дебелото черво. Този ефект на фолата се свързва с участието му в синтеза на нуклеиновите киселини, които определят клетъчното делене. През последните години се натрупаха данни, които показват, че суплементирането с високи количества фолиева киселина увеличава риска от рак на колона.
През последните години се генерираха много данни, които показват, че дефицитът на витамин D увеличава риска за колоректален рак.
Селенът, който се съдържа в по-големи количества в морските храни оказва протективен ефект по отношение на рака на гърдата и на дебелото черво. Това действие на селена се свързва с факта, че той е компонент на ензима глутатион пероксидаза, който е важен компонент в антиоксидантната защита на клетките.

Готварска сол
Прекомерната употреба на готварска сол действа като силен дразнител на стомашната лигавица и може да предизвика деградация на мукозния слой на стомаха. Това увеличава контакта на епителните клетки на стомашната лигавица с попадналите в стомашното съдържимо канцерогенни вещества, което увеличава риска от рак на стомаха.

Пробиотици
Освен стимулация на продукцията на бутират, млечно киселите бактерии в киселото мляко, в моделни системи са показали превенция на мутации и антигенотоксична активност.

Биоактивни съединения в храните
Освен хранителните вещества, в храните се съдържат и редица съединения, които не изпълняват хранителни функции, т. е. не са необходими за функциите на организма, но проявяват биологично действие, полезно за здравето, включително и защитен ефект по отношение на раковите заболявания.
Освен каротеноидите, които не са предшественици на витамин А, тези съединения включват:
Алицин – намира се в чесъна, лука, праз лука. Установено е, че алицинът предизвиква индукция на ензимните детоксикационни системи, инхибиция на бактериалното превръщане на нитратите до нитрити, подтиска развитието на канцерогенните вируси.
Дитиолтиони – сяра съдържащи съединения, които се намират в зелевите зеленчуци, редица подправки. Счита се, че те инхибират ензими, които активират канцерогените, а от друга страна стимулират ензими, които участват в детоксикационните процеси.
Терпеноиди – главен компонент на маслата в кората на цитрусовите плодове (портокали, лимони, грейпфрут, мандарини)
Фитоестрогени – съдържат се в соята, боба и лещата. Най-много проучвания са правени по отношение на соята, която е с високо съдържание на фитоестрогени от класа на изофлавоните. Известно е, че естрогенните хормони увеличават риска от рак на гърдата. Изофлавоните увеличават продължителността на менструалния цикъл. Така те съкращават времето на въздействие на естрогенните хормони и понижават риска от развитие на рак на гърдата преди менопаузата. Други фитоестрогени – лигнани също проявяват антиестрогенно действие. Протективният ефект на основния изофлавон в соята – генистеин се свързва и с установената му антиоксидантна активност.
Флавоноиди и други фенолни съединения – група от голям брой разнообразни фенолни съединения, които се намират в редица растителни продукти като зеленчуци, плодове и ядки и други. Богати на флавоноиди са черното грозде, съответно червеното вино, боровинките, къпините, касиса, чая (зелен и черен), какаото, има ги в лука и праз лука, ябълките, малините, ягодите, цитрусовите плодове, тиквата, репичките, патладжаните, орехите и други. Протективното действие на флавоноидите по отношение на канцерогенезата се свързва главно с антиоксидантното им действие. Някои фенолни съединения стимулират детоксикационните ензимни системи, с което увеличават възможността на организма да обезврежда вещества с потенциал за раково действие. Те имат и директен потискащ ефект по отношение образуването на канцерогенните нитрозосъединения, както в храните, така и в стомашно-чревния тракт.
Протеазни инхибитори – белтъци, включващи 70-90 аминокиселини, които се намират в зърнените и бобовите храни. Вероятният механизъм на протективното им действие се свързва със способността им да образуват комплекси, които блокират протеазните ензими, като по този начин потискат инвазивния капацитет на някои ракови клетки.
Други биоактивни вещества, които се намират в растенията. Тук могат да се изброят допълнително голям брой субстанции (фитинова киселина, глюкозинолати, стероли, сапонини и много други), които се намират в разнообразни растителни продукти, включващи зърнени и бобови храни, зеленчуци и плодове, билки и семена.

Алкохол
Прекомерната употреба на алкохол увеличава риска от рак на устната кухина, черния дроб, дихателната тръба, правото и дебелото черво, гърдата. Високата алкохолна консумация при комбинирано действие с други фактори с раково действие като афлатоксините и вируса на хепатит B, стимулира тумор образуващия им ефект. Вероятните механизми на въздействието на големите количества алкохол върху ракообразуването включват от една страна директно въздействие върху нуклеиновите киселини в клетките, а от друга страна – непряко действие чрез натрупването на свободни радикали и потискането на ензими, участващи в синтеза на нуклеиновите киселини.

Консумация на храни и канцерогенен риск

Храни с протективен ефект
Между всички храни, зеленчуците и плодовете са безспорните лидери като храни, които намаляват канцерогенния риск. От сумирани 264 изследвания на релативния риск за канцерогенеза с различна локализация, в зависимост от приема на зеленчуци и плодове, при 205 от тях е намерен протективен ефект, а при 51 от проучванията не е установен ефект. Протективното действие се отнася най-вече за рак с тъканна локализация като езофагус, стомах, колон, бял дроб, панкреас и пикочен мехур. Най-ниска протекция се наблюдава по отношение на хормон-зависимите тъкани – на простатата и гърдата.
Протективен ефект е установен по отношение общата консумация на зеленчуци и общо на плодове; силна връзка се открива с консумацията на сурови плодове, на чесъна и лукови зеленчуци (праз лук, зелен лук, кромид), на зелените листови зеленчуци (спанак, лапад, марули, коприва), на моркови, домати, чушки, зелевите зеленчуци (зеле, броколи, карфиол), цитрусови плодове (портокали, грейпфрут, мандарини, лимони) и т. н.
Биологичната база за протективното действие на зеленчуците и плодовете включва съдържащите се в тях витамини, минерали и биоактивни съединения с антиоксидантно действие (витамин С и Е, каротеноиди, флавоноиди, селен), фолати, хранителни влакнини и други биоактивни съединения.
Други полезни храни са пълнозърнестите храни, които имат специален протективен ефект по отношение на рака на стомаха, рака на дебелото и правото черво. Вероятната причина се свързва със съдържащите се в тях хранителни влакнини, нишесте, есенциални мастни киселини, витамин Е.
Ядките (специално бадеми и орехи) и семената съдържат широк набор от вещества с антираково действие и въпреки, че проучванията все още не са достатъчни, за да се даде категоричен отговор, те са храни с вероятно защитно действие по отношение на рака. Протективният ефект на ядките се свързва с високото съдържание в тях на витамин Е, селен, фитинова киселина, фенолни съединения (елагинова киселина); с лигнаните в семената (сезамин в сусамовите семена).
Рибата, която е богат източник на n-3 дълговерижни полиненаситени мастни киселини се счита за протективна храна по отношение риска от ракови заболявания.
По отношение на бобовите храни съществуват противоречиви резултати. Извършен мета-анализ на 58 епидемиологични проучвания е показал, че при 29 от тях се установява намален риск за рак на гърдата при увеличаване консумацията на соя и соеви продукти, при 22 проучвания се намира по-висок риск при увеличаване консумацията на соя, а при 7 проучвания не е установена връзка. Все още преобладаващо е мнението, че соевите продукти намаляват риска от рак на гърдата при жените.
Чаят (зелен и черен) притежава потенциал за намаляване риска от рак на стомаха, правото и дебелото черво. Протективният му ефект по отношение на канцерогенезата се свързва с антиоксидантното действие на съдържащите се в него полифеноли. Особено многобройни са доказателствата по отношение на зеления чай – резултати от моделни експерименти показват протекция спрямо рака на белия дроб, езофагус, дуоденум, панкреас, черен дроб, гърда, колон.
Данните за ролята на кафето по отношение на риска от ракови заболявания са противоречиви. Някои проучвания показват, че свръхконсумацията на кафе може да увеличи канцерогенния риск, други изследователи или не намират връзка между количеството на консумираното кафе със заболеваемостта от рак или установяват защитен ефект, специално по отношение на рака на правото и дебелото черво. Полезният ефект на кафето се свързва със способността на съдържащия се в него кофеин да активира ензима глутатион-трансферазата, важен компонент на антиоксидантната защита на клетките в организма.
Установено е, че умерената консумация на червено вино, което е богато на флавоноиди намалява риска от голям брой тумори.
Редица подправки и билки също могат да увеличат защитата срещу рака. Такъв предпазен ефект е установен при черния пипер относно рака на пикочния мехур. Джинджифилът, куркума (съставка на кърито), шафрана и други подправки при проведени изследвания върху експериментални животни също са показали обнадеждаващи резултати.

Храни и напитки, увеличаващи канцерогенния риск
В 36 епидемиологични проучвания е установено, че високата консумация на червени меса увеличава риска от рак на колона, ректума, панкреас, гърда, простата, бъбреци. Вероятната причина се свързва с високото съдържание общо на мазнини и на наситени мастни киселини в месата; образуване на N-нитрозосъединения при пушени меса и колбаси, образуване на канцерогени при термична обработка.
Епидемиологичните и експериментални проучвания показват, че консумацията на много горещи напитки увеличава риска от рак на хранопровода.
Редовната свръхконсумация на кафе (над 5 чаши дневно) може да увеличи риска от рак на пикочния мехур. Възможният механизъм се свързва с установения ефект на кофеина да потиска възстановяването на нарушенията в ДНК и да катализира биоактивирането на канцерогенните ароматни амини.
Високата консумация на алкохолни напитки (особено концентрирани алкохолни напитки) увеличава риска предимно на рак на черния дроб.

Роля на хранителните добавки за намаляване риска от ракови заболявания
Счита се, че когато храната доставя достатъчни количества витамини, минерали и биоактивни вещества, няма нужда от допълнителния им прием под формата на хранителни добавки за намаляване риска от развитие на ракови заболявания. Изследванията са показали, че разнообразната и достатъчна храна, осигуряваща адекватни количества хранителни вещества изпълнява не само необходимата роля за удовлетворяване на жизнените функции, но оказва достатъчен защитен ефект и по отношение развитието на ракови и други заболявания.
На базата на получените на този етап резултати за връзката между храните, храненето и риска от ракови заболявания могат да се направят следните основни препоръки за хранене:

Препоръки за хранене за намаляване на канцерогенния риск
1. Поддържане на здравословно тегло (индекс на телесна маса 18-24.9 кг/м2 при възрастни лица), избягване увеличаване на теглото в зряла възраст с повече от 5 кг;
2. Регулярна умерена до интензивна физическа активност, 60 минути/ден;
3. Консумация на разнообразна храна, предимно от растителен произход;
4. Достатъчна консумация на зърнени храни, предимно пълнозърнести;
5. Ежедневна консумация на разнообразни зеленчуци и плодове (над 400 грама/ден), за предпочитане сурови;
6. Ограничаване приема общо на мазнини, особено на животинските;
7. Ако се консумират алкохолни напитки, да се приемат в умерени количества;
8. Ограничаване употребата на сол и консумацията на солени храни;
9. Ограничаване консумацията на консервирани месни продукти (салами, наденици, бекон, шунка и др.)
10. Да не се консумират много горещи храни и напитки;

Стратегии, свързани с храните и храненето за намаляване на канцерогенния риск
1. Интегриран мултисекториален подход при решаване на проблемите с водеща и координираща роля на Министерството на здравеопазването;
2. Мониторинг и строг контрол на съдържанието на замърсители и добавки с потенциално канцерогенно действие в храните;
3. Прилагане оценка на риска от експозиция на храните с потенциални канцерогени на базата на мониторинг на хранителната консумация;
4. Стимулиране и подкрепа създаването на по-добри условия за производство и подходящо съхранение на плодове и зеленчуци, с оглед осигуряване целогодишно на достатъчни количества национално произведени плодове и зеленчуци;
5. Увеличаване достъпността на плодове и зеленчуци за децата в детските ясли, градини и училищата;
6. Информация и обучение на населението по отношение принципите на здравословното хранене – разработване и промоция на национални препоръки за здравословно хранене, включващи принципите за редукция на канцерогенния риск;
7. Сътрудничество с производителите на храни и напитки за реформулиране на индустриално произведените храни с цел намаляване съдържанието на мазнини, сол и захар;
8. Актуализиране на рецептурите за обществено хранене съгласно хранителните препоръки за намаляване на риска от ракови заболявания;
9. Регулиране рекламата на храни, богати на енергия, мазнини, сол и захар, особено тези, предназначени за деца
10. Въвеждане на обучение по здравословно хранене в училищата и детските градини;
11. Регулаторни мерки за осигуряване на здравословно хранене при организирани групи от населението;
12. Осигуряване и контрол на здравословно хранене в детски заведения, училища, на работното място и други организирани групи от населението;
13. Активно включване на мас медиите в промоция на здравословното хранене;
14. Мониторинг на хранителната ситуация и оценка ефективността на интервенционните програми по отношение намаляване на риска от ракови заболявания.
Осигуряването и контролът на безопасността на храните са важни компоненти на провежданата в България хранителна политика (Национална стратегия за безопасност на храните, 2002; Национален план за действие по Храни и хранене, 2005-2010)
Понастоящем съществува специална политика на Европейски съюз за мониторинг на хранителната консумация за оценка на риска от хранителна експозиция на замърсители и добавки. С активното съдействие на специално създадения преди 5 години Европейски Орган по Безопасност на Храните (European Food Safety Authority, EFSA) България реализира политиката на ЕС за мониторинг, оценка на риска и контрол на контаминирането на храните с химически канцерогени.
Чрез Националния план за действие “Храни и хранене”, 2005-2010 г. се провежда специална политика, насочена към намаляване риска от хронични неинфекциозни заболявания, свързани с храните и храненето, включително и по отношение на раковите заболявания. Горе посочените стратегии са интегрирани в Националния план и вече стартираха редица интервенции като разработване и промотиране на национални препоръки за здравословно хранене, включващи специфичните препоръки за намаляване на канцерогенния риск, свързан с храните и храненето. Ежегодно се провеждат национални кампании, насочени към намаляване на свръхтеглото и затлъстяването, стартираха специални програми за увеличаване консумацията на плодове и зеленчуци, особено при децата. България се включи в създадените европейски мрежи за контрол на затлъстяването при деца, редукция приема на сол и намаляване натиска на маркетинга на високо енергийни храни, богати на сол, мазнини и захар, предназначени за деца.