Йорданка Фандъкова: Нямам нищо против да се боря с вятърни мелници

Йорданка Фандъкова е завършила руска филология в СУ. Има 10 години стаж като учител и 7 като директор в 73 СОУ в София. От 2005 до 2009 г. беше зам. кмет по образованието на Столична община. Избрана за депутат в 41-вото Народно събрание от листите на ГЕРБ. На 27 юли положи клетва като министър на образованието в кабинета на Бойко Борисов, а през ноември 2009 спечели убедително кметския вот в София. Така за първи път столицата се управлява от жена – Йорданка Фандъкова. Тя беше избрана и за жена политик на годината в конкурса на известно модно списание за 2009 г. Специално за читателите на Az-jenata.bg, тя даде интригуващо интервю, в което споделя дори за света на сънищата си.

Г-жо Фандъкова, на къде ви води женската амбиция и нюх?
Не поставям нито амбицията на първо място, нито това, че съм жена. Свикнала съм и опитът който имам е такъв да се движа стъпка по стъпка, стъпало по стъпало, работейки, всъщност се показва и посоката, в която трябва да се движиш. В момента имам огромна отговорност, получих голямо доверие, а времето е малко. Важно е да успея да мобилизирам екипа си, хората около мен, да привличаме голяма подкрепа и да изпълняваме задачите, които ни поставят гражданите на София и проблемите на града.

Подчинявате ли мъжете около себе си, на себе си?
Не съм авторитарен тип ръководител, така, че не бих искала да подчинявам когото и да било на себе си, по-скоро да обединявам и да правя екип, всеки да има ясна задача, да има експертност да я свърши и най-вече да си носи отговорността за това. Според мен това е най-важното.

Силна жена като вас, чувства ли умора да бъде такава? В света на политиката, в света на острата политическа реторика?
Аз съм нормален жив човек, като всеки друг. Със сигурност има моменти, в които се чувствам уморена, имам моменти, в които се чувствам обезкуражена, обезсърчена. Но позитивните неща са повече, по принцип съм позитивен човек, свикнала съм да се боря и нямам нищо против да се боря с вятърни мелници, защото вярвам, че има шанс да се постигат успехи и победа в тази битка.

Каква е тъгата на една успяла жена политик?
Не съм тъжен човек. Има много неща, за които нямам време, но съм убедена, че така е при всички хора, независимо кой с какво се занимава, винаги има ситуации, в които човек не може да прави всичко едновременно. Липсват ми някой неща, за които не успявам да отделя време, но това са рисковете на активния живот.

Чувствате ли се обидена или засегната от някого в живота ви?
Не. Напротив, аз съм щастлив човек, общо взето в общуването си с хората срещам подкрепа и желание за сътрудничество. Дори когато хората не са съгласни с мен, когато имаме спорове съм свикнала да поставям нещата директно и обективно, така, че да не си тръгвам огорчена дори когато моята теза не се приеме, а по-скоро да си тръгвам убедена, че тя не е била правилна. Така, че това ми дава мотивация за работа!

Какво виждате в огледалото?
Хаха (смее се). Не се гледам често в огледалото, освен когато трябва да го направя. Иначе смятам, че е важно човек да се познава добре, да си познава силните и слабите страни и когато иска да постига резултати, да акцентира на силните си страни и да се опитва да тушира слабостите си. Това помага винаги. Мисля, че имам много реална представа за себе си.

Как реагирате, когато един мъж ви ухажва?
Не зная. Не съм се замисляла как реагирам. Нормално, аз общувам нормално с всички хора. Не зная дали винаги мога да преценя дали ме ухажват или не. Хората са внимателни и най-вече аз възприемам мъжете срещу себе си като партньори и равноправни събеседници. За мен е важно всяко общуване. Всяко общуване ми дава нещо, от което мога да имам след това резултат. Със сигурност човек, когато е на подобна позиция, винаги има съмнение за вниманието, което получава на какво се дължи – на личните качества или на позицията, която заема или половата му принадлежност.

Като изключим съпруга ви, кой е мъжът, който никога няма да забравите?
Баща ми. За съжаление той си отиде от този свят. Той е човекът, който ми е дал изключително много.

В света на приказките, които четете на внучето си, какво виждате и можете ли да го асоциирате по някакъв начин със света на публичното пространство и политиката?
Изключително мъдри са всички тези приказки, които са ми чели като малка, аз съм чела на дъщеря ми и сега чета на внука си. Сега ги възприемам по съвсем различен начин. Спомням си, че има една такава теория, която от време на време проверявам, когато търсиш отговора на някакъв въпрос и вземеш първата книга, която ти попадне, и я отвориш абсолютно произволно, четеш изречението и намираш отговора на този въпрос.
Това е много интересно и наистина се получава, сигурно защото сега дневният ми ред е такъв, но наистина намирам отговори на въпросите в приказките и се улавям понякога, че дори когато на внука ми вече не му е интересно дадено филмче, или приказка и иска да общуваме или говорим, аз му казвам: “чакай, чакай малко да довършим”, защото намирам за себе си важни отговори.

А какво сънувате?
Най-различни неща. Аз много сънувам, включително сънувам всякакви случки от работата ми, освен лични неща сънувам и решения на въпроси. Като казвам, че съм щастлив човек, то и в това отношение е така. Или се събуждам, или в просъница нещо ми хрумва и то след това се оказва много важно и ценно.

Свързано ли е вашето хоби с гората, неизменна част от детството ви?
Хобито не, аз обожавам природата, нямам обаче достатъчно време да съм винаги сред нея, но пък намирам красота от природа навсякъде – дори тук например ако погледнем пейзажа от прозореца на кметството, виждам храма “Света София”, който много обичам да гледам.
Аз обичам археологията и архитектурата, това са нещата, които ме вълнуват и впечатляват, но виждам и градинката и дърветата. Вярвам, че човек намира това, което иска да намери, независимо дали в книгите, дали в пейзажите, дали в пространството, зеленият цвят е успокояващ, цветът на гората и него го търся и намирам навсякъде.

Какъв съвет бихте дали на една жена, ако тя е решила да успее в политиката и да стигне до високите етажи на властта?
Първо да е естествена, защото всичко, което се опитваш да правиш и не отговаря на твоя характер и същност, след това рано или късно излиза на яве и е вредно. Да бъде естествена, последователна, да не търси на всяка цена някакъв конкретен успех, да постига резултати. Това е, което ти дава възможност да се качваш на следващо ниво и това е категорично!

И най-вече жената не бива да се взема на сериозно. Особено ако е жена-ръководител. Това, което ме попитахте по-рано, дали подчинявам мъжете, изобщо думата “подчинявам” е крайно противопоказна за жена лидер.

Как си представяте вашия Осми март? Очаквате ли да Ви се случи нещо по-специално на този особен за жената ден?
Аз обичам всички празници, включително и Осми март, въпреки, че много се спори дали това е празник или не, за мен всеки ден е празник, така че нищо различно не очаквам да се случи, освен да има много добро настроение, да има много цветя и усмихнати жени.

Вашето пожелание към читателките на Az-jenata.bg?
Пожелавам на всички да са здрави. Жените не обръщаме много внимание на това, а се оказва много фатално за нас, така че им пожелавам да са здрави, да се грижат за себе си, защото са ценни и за околните си, когато са добре. Да имат спокойствие в семействата си, в домовете си, сред близките си. И да са много последователни в интересът си към темите, които разглеждате, да дават обратна връзка, да са активни и по този начин ще помогнат и на вас, като медия, на себе си и на обществото. Да бъдат себе си.