Аман от турски сериали и реалити шоута в т. н. прайм тайм. писна ми да гледам и едни и същи водещи – полупевици и певци, полуактьори – Дони, Кали, Иван и Андрей, Димитър павлов Рачков и Рачковица, а да не говорим за селяка Слави Тр. и нещастните му сценаристчета.
Бабичките по цял ден гледат сериали. Те със същата охота ще гледат сериали и на Сибирската телевизия. А по отношение на турските – аман! Много изневери, много реване, слаба актьорска игра, щото и сценариите са кухи.
Как пък в тия наши чужди телевизии не направиха предавания за култура или такива с общообразователна цел, та белким малко се пообразова този наш изпростял от чалга и псевдо култура народ? А да не говорим, че и водещите ни са като халипави и едвам им се разбира какво говорят. Ако продължават да ни дават непрекъснато турски сериали е време да пуснат и реклами за изучаване на турски език от младото ни поколение. Срам и резил.
Откъде изпълзяха толкова простички директорчета в телевизиите? Някакви пъпчасали пубери – жени и момченца, които ни заливат с пошлост и самочувствие на селянчета в столицата а ла “Мамо, виж, дават ме по телевизора”.
По тези причини лично аз се върнах към началото и с удоволствие пак си чета книги. А и не само аз. Но ми е мъчно за малките деца, на които вече им личи доста колко са неграмотни, но са наперени като селските си родители, без да могат да напишат две изречения без да объркат правописа.
Пък после някой ни виновен, че нямаме капацитет и трябва да си внасяме знаещи и можещи работници и служители. Ако пък вездесъщият Халваджиян и неговите роднини престанат да ни тероризират в т. ч. и филми да ни правят (за да заменели турските сапунки)мога само да извикам:,, Елате ни вижте!”.
* * *
Харесвате ли турските сериали?
Телевизията и децата
Възпитанието на децата и медиите