Асен Блатечки: Сменям си телефона заради фенки

Секс символ, “лошо” момче, хулиган със секси поглед и какви ли още не определения са давани през годините за един от най-популярните български актьори – Асен Блатечки. Звездата на Модерен театър, станал известен на публиката с ролите си във филмите “Мила от Марс” и “Шивачки”, както и с безброй превъплъщения в театъра, е несъмнено много зает. 

Но все пак успявам да се вмъкна в графика му и да се срещнем за интервю на поредното арт събитие с негово участие.
Малко закъснява, но идва. Извинява се, и аз веднага му прощавам. С тази негова усмивка, започвам да разбирам манията, която обзема жените, щом го видят. Само в профила си във Фейсбук, Асен може да се похвали с над 4000 приятели, или по-скоро приятелки... Неведнъж се е оплаквал, че трудно успява да се прибере след представление вкъщи, тъй като остава в театъра с часове, за да се снима с фенки. И все пак, твърди, че много се забавлява. И на сцената, и извън нея. Вярвам му. На него просто не му остава време да скучае... 

Започваме интервюто с най-голямата новина в момента около Асен, а именно режисьорският му дебют с пиесата “Побъркани от любов”. Разговорът продължава леко хаотично, преминавайки от тема в тема, но много откровено... 

Предстои ти режисьорски дебют в театър “Сълза и смях”. Би ли разказал повече за пиесата “Побъркани от любов”, която ще поставяш?
Това е една много, много яка пиеса на Сам Шепард, мисля, че е най-силната му пиеса, поне която аз съм чел. Много концентрирана, много истинска, въздействаща. От тази пиеса, общо взето всички актьори в България са се учили. Защото всеки, който учи в НАТФИЗ, задължително прави откъс от нея. Изключителна пиеса. И, така че, много ми се искаше да я направя, още като студент, но тогава не успях. След това имахме един опит с Наум Шопов и Лиза Шопова в Пловдив, но неуспешен. Играхме я само два пъти. И сега ми се отдава възможност да я поставя.

Как избра актьорите, с които да работиш?
Супер лесно. Това бяха единствените актьори, които си представях за тези роли. Наистина не мога да си представя някой друг да ги играе. Нека да кажа кои са тези актьори – Койна Русева, Васил Банов, Стефан Иванов. Като гледаш представлението, ще видиш, че просто няма други актьори, които да го изиграят с този прочит, т. е., с моя прочит.

Трудно ли беше да режисираш себе си? (бел. ред. Асен Блатечки участва в постановката)
А, не-е, въобще не ми беше трудно (смее се). Защото... не знам защо, но тези пичове, моите колеги, много ми вярват. И каквото им казвах, те се опитваха да го направят. Не съм някакъв тиранин, нито пък се правя на режисьор. Общо взето, това, с което се занимавам, е по някакъв начин, във времето, което имаме да репетираме, да се опитаме да играем максимално добре. Мога да кажа, че това си е едно актьорско представление. Мисля, че достойнството на представлението ще бъде в истинската честна актьорска игра, каквато рядко се случва на сцената. В киното по-често, но на сцената по-рядко.

Изкарват ли се пари от театър у нас?
Ако работиш много, ама наистина много, което означава всяка вечер да имаш представление, да пътуваш нонстоп, защото аз съм по-скоро професионален шофьор, отколкото актьор – да. Аз прекарвам повече време в колата, отколкото на сцената. И играя всяка вечер. Значи, тогава би могло да живееш нормално, да си плащаш сметките. Не казвам да забогатееш, в никакъв случай. Да кажа, че от актьорската професия можеш да спестиш някакви пари, е абсолютно невъзможно. Но може да се живее. Ако работиш нонстоп.

Има ли роля, която все още мечтаеш да изиграеш?
Да ти кажа, не, няма такава роля. Всичко ми се играе. Сега, не мога да кажа, че искам да играя Ромео и да страдам цял живот, че не съм го играл... Играеше ми се много в “Трамвай Желание” – изиграх го. Играеше ми се “Побъркани от любов”, сега и него ще играя. Разбираш ли? Следващата роля, която много ми се играе, ще си я поставя и така.

Работи ли ти се извън България, получаваш ли предложения?
Да, работи ми се. На няколко пъти нещо ми се разминава. То ще си дойде. Но не ми се емигрира, да започвам всичко отначало. Да си сменям името, да продавам кифли, да сипвам бензин и да чакам някой да ме избере. Ако някой дойде и каже “Заповядай, ела да се снимаш” (смее се), с удоволствие ще го направя.
А за поканите в чужбина, за които ме питаш, имам някои предложения от Москва и евентуално лятото, като отида там, ще видим какво ще стане.

Определят те като секс символ на българските театър и кино. Харесва ли ти да играеш секси роли?
(смее се) Ами, да, харесва ми. На мен ми се играе всичко. Ето, в това представление “Секс, наркотици и рокендрол” в Модерен театър, там играя 10 роли за час и половина, съвършено различни постановки. Общо взето, това ми е любимото представление, точно защото правя каквото си искам и играя супер различни неща. И за пореден път идват някакви хора и ми казват “Ама, тя тая пиеса е писана за тебе”. Ама, как е писана за мен, като играя десет различни роли. И така.

Очакват ли те нови роли в киното?
В киното... Не знам точно кога трябва да излезе новият филм на Ивайло Христов – “Къща без прозорци”, там играя. Трябваше да започна и снимките по един дебют, но нещо там, не знам какво става с парите, има май проблем. Естествено. За кино у нас никога не се дават пари. Но така е, в нашата държава... чудна. Поредното безумие, но няма значение.

Наближава празникът на жената 8 март. Празнуваш ли го с любимата жена?
Ами, аз никога не съм го празнувал, защото жените около мен никога не са го харесвали този празник. Нямам представа защо. Нито майка ми, сестра ми или жена ми, са го празнували. То е един ден и може би има нещо вярно, че не може само един ден в годината да бъде посветен на жената. И в тоя ден да оправиш всичко досега – носиш едно цвете и си ок. Трябва да е всеки ден така.

А празника на влюбените – Свети Валентин?
Него харесвам повече. Усещам го като празник, още повече, че на 14 февруари е родена майка ми.

Какво е най-лудото нещо, което си правил от любов? Има ли такова?
А-а, да, има. Ама няма да ти го кажа (смее се). В смисъл, правил съм всякакви простотии за жена. Мъжете изпростяват много, като са влюбени. Ама много. От опит ти го казвам.

А най-романтичното нещо?
Това не знам. Не съм в никакъв случай романтичен тип мъж, който да измисля всякакви романтични неща. Но обичам да правя някакви работи на хората около мен, които знам, че ще ги зарадват.

Как успяваш да поддържаш тръпката в дългата връзка тогава?
Ами, на мен ми е много лесно, защото аз почти не се прибирам вкъщи (смее се). Няма как да си омръзнем, понеже постоянно съм на път.

Първата любов – помниш ли я?
Да, да, помня я. Казва се Мариана, и бях на 5 или 6 години, когато я срещнах.

Е, да...
Не, бе, сериозно. Тя ходеше на детска градина, аз отивах да я взимам, защото не ходех на детска. Отивах да я взимам, познавахме се с техните. Те се познаваха с нашите. Първата ми целувка беше именно с нея, на един хамак, под едно одеяло... Тя беше с червена коса и лунички. Като Пипи Дългото чорапче. Беше много хубава.

Дълго ли бяхте заедно?
Ами, не, защото те се преместиха, тъй като трябваше да учим заедно, да ходим на училище и те избягаха. Родителите й се преместиха в другия край на София, само и само за да не сме заедно в училище. Да ни предпазят, за да успеем да завършим училище. Защото бях доста луд.

Забранена любов...
Ха-ха, да.

Кое е най-неприличното предложение, което си получавал от фенка? Или фен?
О, получавал съм всякакви предложения. Ама всякакви... По едно време даже получавах колети, до поискване, вкъщи. И се наложи да си сменя телефона. Защото някаква ми дишаше в слушалката, нонстоп. И ми изпращаше най-различни колети. И така, трябваше да си го сменя. А от мъже не съм получавал предложения. Мъжете май не си падат по мен (смее се). Явно не съм техен тип, не знам защо... (пак се смее).

Пожеланието ти към читателките на Az-jenata.bg?
Пожелавам на всички ваши читателки много любов през тази година! А за следващата година, в друго интервю – нещо друго! (усмивка).

* * *

Видео поздрав от Асен Блатечки за читателките на Az-jenata.bg