Дундуркаме децата и след пълнолетие

Защо младите хора в България лежат на гърба на родителите си и дори навършили пълнолетие продължават да живеят заедно с тях? Дали причината е само финансова невъзможност да се отделят в самостоятелно жилище или е заради липса на инициатива, амбиция и смелост?

Достигнали зрялост, птиците сами отлитат от гнездото. Животните, когато пораснат достатъчно, също съвсем естествено се отделят от мама и татко. При хората е различно. В миналото, не само в патриархална България, и но по света, е било съвсем нормално няколко поколения да живеят под един покрив. Днес е не само модерно, но и препоръчително младите да живеят отделно от старите – стига да има материална възможност и желание, казват социолози. Самостоятелният живот дава дисциплина, отговорност и самоуважение.

По-често, обаче, се случва отдавна пораснали деца, някои от тях със свое семейство, да остават да живеят вкъщи с мама и татко. От икономическа гледна точка в България малко млади хора могат да си позволят да живеят в отделно жилище – собствено или на квартира. В България да си купиш апартамент днес  непосилно за мнозина и на практика почти неосъществима мечта. Тази тенденция се наблюдава не само у нас, но и по света. Все повече 25-30-годишни германци, англичани, французи и американци живеят в бащиния си дом и в сравнение с поколението на родителите си заживявят самостоятелно с около 5 години по-късно.

От друга страна мнозинството гимназисти записват висше и/или отлагат женитбата и раждането на дете за по-късно време. Което автоматически ги поставя отново в графата „ученик” и „детето” в семейството. Решението да се отделиш от полата на мама и рамото на татко е сериозна крачка към личностното ти израстване. Порастваш не само за себе си, но и за родителите си. Ако все пак младежите живеят заедно с родителите си, трябва да се научат:
- да не си пречат един на друг;
- да се развиват като личности;
-  да решават проблемите си самостоятелно.

Има 20 и 30-годишни „деца”, които никога няма да пораснат, докато живеят в семейното гнездо. В него е топло, уютно, уредено, а битовите и финансови отговорности са минимални. Но има и други, които дори да живеят отделно, пак си остават малки. Опасна е прекалената жертвоготовност на някои родителите, защото от нея се раждат готованци. Затова е важно да учим децата си още от детската градина да бъдат самостоятелни, смели, независими, за да не се превърнат, когато пораснат в инфантилни възрастни – „мамини синчета” и „мамини коконки”.

Осем правила как да бъдем добри родители
Подобна тема във форума - Преди да тръгна

Автор: Надежда Маринова