Даниела Кънева: Изкуството е проекция на живота

Какво е за Вас изкуството?
„Изкуството е проекция на живота”, нямаше ли такова определение някъде? Иска ми се да кажа, че за мен изкуството е подчертаване на красивите страни от живота. Изкуството – независимо дали е звук, движение или цвят – като през увеличително стъкло показва „ето тук съществува нещо много красиво, забележи го, отдай му внимание, зарадвай му се”. Разбира се, съществува и изкуство, което подчертава съвсем не радостните страни на живота. То за мен е един вид предупреждение: „ето това и това може да стане, ако не си дадеш сметка колко всъщност е хубав животът”.

Изкушена сте от много изкуства? Кое измежду тях Ви привлича най-много и защо?
Е това е различно в различните моменти всъщност. Ако съм рисувала много и съм преуморена от цветове, бои и контури, ми се иска да седна – ей така за собствено удоволствие и да напиша нещичко по някоя тема. За почивка. И обратното – ако се е случило да пиша текстове до преумора, започвам да си рисувам муцунки на феи даже и върху салфетките в кафенето. Това ме релаксира.
Вероятно най-любимото ми изкуство е танцът – откак станах на 3 години, по цял ден ходех на пръсти и обяснявах на всеки, готов да ме слуша, че ще стана балерина. Това като че ли са и най-големите ми постижения в тази област. Затова и балетът е голямата ми любов. Нали казват, че най-голямата любов е несподелената.

Кое Ви вдъхновява?
Извънредно нежни чувства изпитвам към грозновати физически жени, които третират себе си по такъв начин – както се шлифова специален камък – в резултат те са всепризнати красавици, чаровници, съблазнителки... Такива жени нямат възраст и никой дори не забелязва, че лицата им са невзрачнички или откровено неугледни. Вдъхновява ме любовта и грацията, които една жена може да излъчва, така че да свети отвътре. Такива жени са музи на целия околен свят всъщност и те вдъхновяват развитието на модата, изкуството, социума, а по някога и политиката. Така че – вдъхновяват ме и мен.

А къде е според вас мястото на изкуството в живота на българина днес?
Не е нужно да бъдем зашеметяващо елитарни, за да имаме сетива за възприемане на изкуството. За повечето българи в момента перфектният арт са излъчваните по чалга-каналите клипове с изумителни блондинки, кършещи снажни тела. И това е едно много тиражирано изкуство.
Друг е въпросът за качеството и посланията, отправяни от този тип изкуство. Факт е обаче, че страшно много българи включват музикалния канал веднага щом се приберат у дома и той ги съпътства денонощно. Значи – както във всички времена, така и сега – изкуството има огромно място в живота на българина. Ние сме южняци – нормално е сетивата ни да са силно възприемчиви към красивото и цветното.
Съвсем трети е въпросът кой и как трябва да мотивира и развива усетът на българчетата към по-стойностни измерения на изкуството.

Трудно ли е да си жена в днешно време?
Лично според мен в днешно време е извънредно лесно, приятно, цветно, а за някои и особено доходоносно, да бъдеш жена.
Само като се замислим, че преди някакви си стотина години жената не е можела да се разходи по улицата без придружител, за да не загуби доброто си име; не е бивало да припарва до питейно заведение; червила, белила и други разхубавителни и подмладителни средства веднага биха я изрисували с етикета „пропаднала”, „неморална” или „парясница”...
Тъкмо в днешно време жената може да прави каквото си пожелае със себе си и дори да управлява живота на околните. При това няма нужда да се прикрива зад спасителни паравани като добродетелите на християнството, нежната неопитност или беззащитна слабост.
Днес жената има право да бъде красива, образована, начетена, справяща се и със свободен дух. Никой не би й забранил това, даже напротив.

Най-големият Ви успех?
Понякога си мисля, че най-големият ми успех е спокойствието и хармонията в къщи. Мисля, че това е и най-крехкият от всичките ми успехи.

Вашето пожелание към нашите читателки?
Пожелавам от сърце на всичките ви читателки свобода. Свободата да се чувстват такива каквито сами си поискат и свободата да осъществят всичките си стремежи. Свободата да бъдат каквито сами решат и свобода да следват себе си.