Новият антиутопичен роман на Мона Чобан – “Париж – 18”

След две годишно мълчание Мона Чобан отново ни изненадва. На 20 март излезе новата и книга “Париж – 18”. Без да изоставя ченско-емоционалната тематика тя я доразвива, дообогатява, навлизайки и в един чисто мъжки жанр – антиутопията. За това и новият й роман не случайно носи подзаглавието антиутопичен романс. “Париж – 18” разказва една история от бъдещето – далечно или не съвсем. Бъдещето, каквото го подготвяме още днес.

Защо Париж? Дали защото авторката живее вече година в този град? Или защото сменяйки един социум с друг, една култура с друга, човек започва да си дава сметка за много неща от настоящето? Явно погледнат през различна призма животът изглежда по различен начин, а бъдещето се вижда по-ясно.

Ако случващото се в книгата е възможно, то плаши и стряска, кара те да се замислиш или да отричаш прогнозите, но при всички положения не оставя читателя равнодушен.

Какво би станало, ако емоциите изчезнат? Ако хората не се влюбват, не живеят заедно... Ако сексът е механично занимание, а проституцията законна... Ако изчезнат книгите... Ако децата ни се правят, раждат и отглеждат изкуствено... Ако самотата е основният начин на живот...
И всичко това се случи не в следствие на някаква диктатура или режим, а просто така, съвсем доброволно, по желание, поради смяна на потребностите.

Животът на Димитри в Париж е перфектно подреден – спокоен, равен и защитен, като на всички останали. Напълно в съзвучие с новият начин на живот. Няма страх, няма любов, няма гняв и радост, няма безпокойство. Всичко е перфектно. Докато една късна вечер на вратата му не позвънява непозната жена. И съвсем в несъответствие с новите порядки той има “неблагоразумието” да й отвори. От момента, когато главната редакторка на “Държавния правителствен вестник” прекрачва прага на програмиста-новатор започва и неговото нежелано, но неизбежно завръщане към миналото. Разкриват се страшни и необратими държавни тайни. Прекрасният живот се оказва поредната голяма лъжа.

Доколко доброволните ни действия и решения са само наши? Доколко можем да управляваме живота си сами? Организирайки живота според понятието “удобно”, дали на душата ни й става неудобно?

Мона Чобан е автор на два романа и сборник новели. Първият български чик-лит роман – “Сексът не е повод за запознанство”, “Никакви мъже повече” – издателство “Кръгозор”-2005 и 2006 г. и сборникът с новели “Раз, два, три” – издателство “Сиела” – 2007 г.

* * *

“И сексът е в главата...” – Даниъл Еймън
“Вълча нежност” – Стеф Пени
“Блясък” – роман за три красиви, уверени и успели жени

Спечелете "Париж 18"