Франческа Ланчини: Суетата е навсякъде - в модата и в писането

Специално за Az-jenata.bg супермоделът Франческа Ланчини даде интервю за дебютния си роман, Без токчета", излязъл и на български език. Красивата италианка ще пристигне в София на 11 септември и ще остане до 13 септември за премиерата на книгата си, която ще се състои в модна къща “Канали”.

Франческа Ланчини е родена през 1983 г., работила е като модел и актриса. Живее в Милано. Завършила е комуникации, снимала се в „Бандата на Оушън - 2” (2004) на режисьора Стивън Содърбърг, през 2006 г. е била сред водещите на „Сан Ремо”, и току-що е приключила снимките на една поредица на италианската телевизия RAI, в която като водеща е интервюирала млади предприемачи.

В кой град се появи идеята да напишете вашия роман „Без токчета”, свързан с модата?
Милано е един от градовете на модата, но идеята за моя роман „Без токчета” се появи в Маями, където се озовах в една къща, пълна с модели. Там написах почти всички глави от средната част от романа, ситуирана в Маями, а после го допълних с другите градове Милано и Барселона. Сега се сещам, че на героинята ми, София Мартини, от чието име предимно се води разказа в „Без токчета” (и която всички смятат, че съм аз, само защото е модел, завършил университет) идеята, че може се да напише роман за модата минава през ума докато чака излизането си на подиума по време на едно ревю във Верона. Аз обаче замислих и започнах моя роман в Маями, а го завърших след повече от година в Милано.

Писателската професия ли е новото ви амплоа след модата? В тази област ли виждате бъдещето си?
Това са различни светове, но общото между тях са особеностите на личностите, които се изявяват в тях: моделите и стилистите, както и писателите се отличават със силно развито его. Виждам бъдещето си в писането, в най-различните му форми – от писането на сценарии до журналистиката и най-вече в преподаването. Тази учебна година ще водя два курса в Новата художествена академия в Милано.

Били сте дълго време модел, снимали сте се в киното. Може ли да кажем, че написването на романа „Без токчета“ беше вашето бягство от този суетен свят?
Не може да се избяга от суетата, тя е навсякъде и писането не е лишено от нея, да пишеш също е начин да се покажеш. Отдалечих се обаче от физическото показване, което ми позволи да изследвам реалност от съвсем друг вид, лична, интимна, с моменти от всекидневието, която искам да продължа да защитавам и да разказвам.

Мислите ли, че романът ще обиди някого (хора от света на модата – модели, стилисти, букър)/?
Не защото, хората от т.нар. fashionsystem, с които съм работила и които съм имала възможност да наблюдавам, нямат склонност да четат романи.

Ще имате ли право на глас при избора на актриса за главната героиня София в бъдещия филм по книгата ви "Без токчета"?
Вярвам, че ще мога да дам указания за типа актриса, но финалният избор ще бъде направен от продуцентите.

Кои са най-големите уроци, които научихте в света на модата?
Тези, които исках да разкажа в книгата: не спираме никога да си задаваме въпроси, за да разберем собствените действия и стремежи и за да станем по-добри човешки същества от онези, които са ни създали, отгледали и са ни повлияли.

Мислите ли вече за следваща книга и бихте ли издали малко от сюжета й?
Замислих я отдавна и вече доста дълго я пиша. Следващият ми роман ще разказва историята на семейство производители на оръжие, съставено обаче само от жени: майката и пет сестри с различни професии и на различна възраст. Героинята, чрез която избрах да разкажа историята, се казва Виола и се връща у дома след дълго отсъствие, за да се изправи пред своето минало. Това е история за двойствеността на всеки от нас, разгърната върху чувството на вина.

Кои са любимите ви автори?
Харесвам много как пише Сири Хуствет, която е съпруга на Пол Остър, и чета всичко, което тя публикува. Обожавам Питър Камерън заради точността, с която обрисува емоциите, и Джонатан Тропър ако искам да се посмея и да се потопя в една изискана комедия, но трудно се въодушевявам от писането на моите съвременни италиански колеги, предпочитам прозата на станалите вече класически автори Итало Калвино и Чезаре Павезе.

Къде намирате щастието?
Щастието е вътре в нас. Щастието винаги е избор.

Сутринта ви започва с...?
Позитивна мисъл, любопитство, което да задоволя, целувка, която да дам.

За какво мечтаете?
Да живея известно време на различни места, за да пиша.

Вашето пожелание към читателките на Az-jenata.bg?
Оставям читателките с цитат от една писателка, която е един от моите герои в живота и писането: Ориана Фалачи, която казваше: „Да си жена е толкова очарователно. Това е едно приключение, за което се иска голям кураж, едно предизвикателство, което никога не може да отегчи.”  

Интервюто е взето с любезното съдействие на издателство “Скалино”.

Снимка: Личен архив

Прочетете още:

• Супермодел представя дебютната си книга в София
• Вицове и анекдоти за най-красивите жени в света на модата
• Антология разкрива забавния свят на модата