Антоновден

Произходът на името Антон идва от гръцката дума (анто), което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава (влизащ в бой).

В българския фолклорен календар Антоновден е познат и като лелинден. Този ден е бил посветен на предпазването от заразни болести. Правела се е питка, намазана с мед, която се е раздавала на децата. Задължително едно парче се е качвало на тавана и се е наричало за лелята. Под това кодово име се е имало предвид – чумата (шарката). На този ден жените не са плели и не са прели вълна, както и не са готвели леща и боб, защото тези варива асоциативно са се свързвали с пъпките, които са излизали при шарка.

Друга легенда разказва, че имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.

На 17 януари празнуват имен ден и всички производни на името Антон, като Антония, Антоанета, Анко, Андон, Тончо, Доньо, Донко, Дона, Донка.