Макс и Мориц се завръщат в нова театрална постановка

Най-новото представление за деца „Макс и Мориц“ на столичния театър „Възраждане“ е приятно предизвикателство както за децата, така и за техните родители и близки. Постановката на режисьора и сценариста Христо Ботев Станчев, която за първи път присъства в репертоара на театъра и е първи опит за България, е оригинален съвременен прочит на любимата на много поколения деца едноименна творба на Вилхелм Буш. За щастие, в театралната постановка историята за лудориите на двамата палавници няма трагичен край, както в оригиналната история, защото, както отбеляза един от актьорите в представлението, той би бил твърде жесток и непонятен дори за днешните деца, които са свикнали на ежедневни новини, изобилстващи от всевъзможно насилие. Също като в оригиналния разказ, Макс и Мориц погаждат на сцената номера, които са наистина смешни, и макар някои от тях да са далеч от съвременния детски свят, малките зрители ги оценяват и им се наслаждават. Родителите също се смеят от сърце, припомняйки си чрез двамата пакостници своето собствено детство. И може би (дано!) се замислят какво и как играят днешните деца, играят ли въобще и как ние, възрастните, гледаме на техните лудории.

Забавната музика на Развигор Попов и фактът, че на сцената се изпълняват много песни, доближават спектакъла до мюзикъл. Оригиналното, съвременно начало на постановката, както и изключително сполучливата и находчива сценография, допринасят също за истинското забавление, което очаква зрителите. А в допълнение на всичко това и на великолепната актьорска игра, режисьорът Христо Ботев поднася на градските деца още една изненада – на сцената като „актьор“ те виждат на живо една ... кокошка (в друго детско представление актьорите си „партнират“ с ... бяло, пухкаво зайче).

Какво се е променило от времето на Макс и Мориц досега? Как си играят и се забавляват днешните деца и какви са техните лудории? И как ние, родителите и близките, гледаме на техните игри и занимания днес? С тези въпроси се обръщам към творческия екип, преразказал историята за Макс и Мориц на сцената.

Актьорите, изпълняващи ролите на двамата пакостници, прекрасно са „влезли в кожите“ на своите герои и видимо се забавляват, докато играят. В ролята на Макс зрителите ще видят актьора Петър Лъджев, номиниран от Съюза на артистите в България за Икар за дебют в ролята на Алберто Берторели в постановката на театър „Възраждане“ „Ало, ало“ под режисурата на Роберт Янакиев.

Анатоли Лазаров, който се превъплъщава в ролята на Мориц, с нескрита тъга констатира, че днешните деца много рано престават да бъдат деца. Предишното поколение са били деца и са се забавлявали до 14-15-годишна възраст, а сега децата порастват бързо и на 8-9 години се вълнуват от съвсем други неща, като компютри например. Няма ги игрите от едно време, общуването и лудориите навън, а всъщност няма и къде да се играе на воля. Затова на сцената актьорите искрено се забавляват, припомняйки си детството, и виждат, че освен децата, и родителите в залата също се забавляват.

За опасностите, които дебнат децата в наше време, и които не им дават възможност да бъдат свободни и спокойни както връстниците си преди години, се тревожи и един от „възрастните“ в постановката – актьорът Георги Златарев, който изпълнява в нея две роли. На фона на опасността от наркотиците и отчуждаването, лудориите на Макс и Мориц изглеждат безобидни. Според актьора проблем е и това, че отношението на родителите към децата и техните игри се е променило.

Единствената дама в актьорския екип – Филипа Балдева споделя, че на днешните деца им липсва свободата, чрез която се изгражда личността. Децата трябва да играят и лудуват, когато са деца, да се забавляват със своите хрумвания именно сега, докато са деца. Нужно е да се провокира тяхната фантазия и въображението им. И са достатъчно интелигентни да разберат защо историята в театъра няма фатален край. А за нейния „партньор“ в една от сцените – въпросната кокошка, коментира през смях и с разбиране, че всъщност тя е откритие за много от градските деца, които, оказва се, не са виждали кокошка на живо.

Освен забавлението от смешните случки и насладата от великолепната актьорска игра, това представление оставя следи и поражда въпроси. За децата то е провокация към тяхното въображение и разбирането им за позволено и забавно. А ние, възрастните, имаме по-сериозна „домашна работа“ – да събудим детето в душите и сърцата си, и да помогнем на нашите деца да се наслаждават истински на детството си в сложния и противоречив свят, в който живеем.

Прочетете още:

• С кулинарна изложба на уникални ястия от Благоевградско Започва „Пъстра трапеза“ 2011
• Филми, изложби, археология и музика през март 2011 г. от Полския институт
• Поредица документални филми „Женско пространство. В търсене на други жени“

* Автор: Анна Димитрова