Има ли повече безнадеждност по Коледа?

Обичам предколедните дни, защото ми харесва да вярвам и си въобразявам, че хората стават по-добри. Затова е и много болезнено, когато точно преди Коледа някой не се отнася подобаващо към теб – шефът ти ти кряка и те обвинява несправедливо или направо вземе, че те изгони от работа; мъжът ти е неблагодарен, въпреки че ти вършиш цялата домашна работа; най-добрата ти приятелка те зарязва и отива да празнува със съвсем различни хора на някакво супер готино място, а на теб ти казва, че отива на село при баба си или каквото и да е друго нещо, което те довежда до бездънната яма на отчаянието и емоционалния срив.

На Коледа нещастията изглеждат по-големи, именно защото очакването за доброта е в повече. По детски наивните хора страдат много повече от другите, точно по същата причина, защото вярват, че светът е добър и доброта дебне от всякъде.
Някои явно са генетично повредени и въпреки всичките нещастия, които са им се струпали на главата, някак си мазохистично продължават да вярват, че хората са изначално добри и че по правило трябва да им се случват добри неща и хората да бъдат добри към тях. И разбира се и те да бъдат добри – ей така, безпричинно добри.
Ако това не бяха прекалено малък процент от хората, може би щеше да може да се направи една магия и колелото на нещастията да се завърти в обратната посока, но уви, явно не е така.
И ако всеки, който чете това си каже вместо „Егати безумната боза, какво точно иска да каже пък таз и толкоз ли са се свършили маските и рецептите, та не ни предложи нещо практично, а ни занимава с екзистенциалните си глупости“, а се замисли и дълбоко в себе си усети... „Да, аз съм точно такъв, все очаквам на доброто, което правя да ми се отвърне с добро.“ значи има надежда...
И тази Коледа има надежда!

Прочетете още:

• Коледа е вътре в нас
• Коледа – време за мечти
• Самотни по Коледа
• Всичко за Коледа
• Как да си направим ангелче от коркова тапа?