Коледарите – една отмираща традиция

Коледуването е една стара българска традиция, която тук-там продължава да се поддържа. В навечерието на Коледа млади момчета облечени с ямурлуци, в по-съвременен вариант наметнати с одеяла, но с големи тояги, на които са нанизани колачета, обикалят къщите и по подобие на Лазарките пеят песни, като благославят дома, домакините и имота им. Коледа е мъжкият празник, а Лазаровден – женският.
За разлика от лазарките, коледарите обикалят предимно вечер къщите и може би поради тази причина нямат голям успех, защото по тъмно всеки залоства къщата и не отваря на непознати, особено на група от 10-12 момчета с големи тояги. Въпреки това има села и региони, където традицията е жива и хората с радост очакват коледарите.
На Коледарите им се дават плодове, орехи, пари, колачета – както се казва, „кой каквото има и каквото обича“.

Най-популярната песен, която пеят коледарите е:
Стани ми, стани, нине,
нине, господине,
че ти идат добри гости,
стани ми, стани, нине,
нине, господине,
добри гости коледари.
Стани ми, стани, нине,
нине, господине,
че ти носим добри вести,
стани ми, стани, нине,
нине, господине,
овце ти се оагнили
Стани ми, стани нине
стани господине.

Във всеки регион има модификации на песента, както и момчетата, които обикалят къщите имат репертоар от няколко песни. Обикновено са за стопанина, стопанката, детето. Ето и още един много по-непопулярен вариант, който се пее на жените.

Блейом блее шаро агне в градом, Калино льо, бяла малино льо,
блеьом блее стадо край в градом, Калино льо, бяла малино льо,
стадо край кръстосва го в градом, Калино льо, бяла малино льо,
дано найде своя майка в градом, Калино льо, бяла малино льо.
То не найде своя майка в градом, Калино льо, бяла малино льо.
Де го зачу Нанко чобан в градом, Калино льо, бяла малино льо.
Отговаря Нанко чобан в градом, Калино льо, бяла малино льо:
„Ой, ва вази, вий, овчари, в градом, Калино льо, бяла малино льо,
я хванете шаро агне в градом, Калино льо, бяла малино льо,
хвърлете го във втори сагмал в градом, Калино льо, бяла малино льо,
дано найде своя майка в градом, Калино льо, бяла малино льо“.
Хванали са шаро агне в градом, Калино льо, бяла малино льо,
хвърлили го във втори сагмал в градом, Калино льо, бяла малино льо.
Блеьом блее шаро агне в градом, Калино льо, бяла малино льо,
не найдело своя майка в градом, Калино льо, бяла малино льо.
Отговаря Нанко чобан в градом, Калино льо, бяла малино льо:
„Хвърлети го в трети сагмал в градом, Калино льо, бяла малино льо“.
Хвърлили го в трети сагмал в градом, Калино льо, бяла малино льо,
и там не найде своя майка в градом, Калино льо, бяла малино льо.
Отговаря Нанко чобан в градом, Калино льо, бяла малино льо:
„Дадоха ми добра цена в градом, Калино льо, бяла малино льо,
аз продадох твойта майка в градом, Калино льо, бяла малино льо“.
Ой, наздраве, Нанко Чобан, в градом, Калино льо, бяла малино льо.

И за да си направя и аз едно мини проучване ще ви попитам – при вас минаха ли коледари, посрещнахте ли ги подобаващо или се направихте, че не сте си вкъщи? Може пък да ме опровергаете и да ми се наложи да сменя заглавието на статията на: Коледуването – една неотмираща традиция! Честно казано с радост ще го направя!

Прочетете още:

• Добри гости коледари
• Всичко за Коледа
• Коледни късметчета, късмети и пожелания