Българската Нова година започва винаги с хоро. С двама човека, с трима, с петдесетина – колкото, толкова, но след шампанското следва не ръченица, а именно кръшно българско хоро. Като пиша това ми се струва чак странно, защото българите в последно време са ярки индивидуалисти, всеки обича да се изявява соло и никой не обича да му казват какво да прави, а какво остава пък да следва нечии стъпки, да спазва общия ритъм и т. н., но напук на всичко това, в историята ни, в народопсихологията ни – традицията е хоро – кръшно, вито.
Вярно е, че ако сте наблюдавали новогодишни или сватбарски хора и другото е вярно – всеки играе както си знае, важното е, че играе. Така че това е може би е и отговора на моето чудене – как желанието никой да не ти дава тон в живота се съчетава с това да замажеш собствените грешки с общото потропване.
Факт е, че все повече млади хора по свое желание се учат да танцуват български народни танци – не за печалба, не за да пътуват в чужбина, а просто защото им харесва, което само по себе си е уникално, много радостно и позитивно.
Та въпросът ми към всички изявени хороиграчи е какво хоро се играе на връх Нова година? Право хоро, Дунавско хоро, пияно хоро или просто хоро? Няма да казвам правилния отговор, за да можем да получим повече предложения и повече разкази за това – как и какво хоро играете на Нова година? Не ми казвайте, че не танцувате, защото иначе ще се усъмня, че сте българи. Ето с какво можем да се похвалим пред света – с хората си и надявам се и с хората си. Оставям всеки сам да си постави ударението по свое усмотрение.
Прочетете още: