Възрастните постоянно са принудени да спестяват, да се ограничават, да се разпростират според чергата си, да стягат коланите. Доста изрази са измислени, за да опишат ограниченията и рестрикциите, с които ни притискат другите или пък самите ние си измисляме.
Въпросът е трябва ли да съсипваме и детството на децата?
Знаем, че детските спомени са най-ярки и може цял живот да си спомняме как не са ни купили мечтаната кукла, защото е нямало пари; как сме обикаляли магазините, за да изберем най-евтината дрешка; или пък сме яли шоколад само по празници.
Какъв според вас е начинът – хем децата да нямат негативни спомени, хем да не придобият бедностно мислене, хем да имат навици да спестяват, да знаят цената на парите и да не разхищават?
Много хора предлагат на децата да им се плаща за свършена домакинска работа и тези пари да са парите, с които те разполагат. Така те се научават да спестяват и да си правят сметка – какво да си купят и кога да си го купят.
Наистина децата не получават от никъде пари, но пък домакинската работа е обща работа за семейството и не трябва да очакваме някой да ни плати, за да я свършим. Аз не си премествам парите от единия джоб в другия, и да си казвам ето с тези 5 лева, мила, си купи нови чорапи, защото пусна днес прахосмукачка.
На мен не ми се вижда много правилно да плащаме на децата, че изхвърлят кофата за боклук, а ми се струва в реда на нещата да ги помолим да свършат някаква работа според силите им.
Може би в един момент някои родители не могат да намерят общ език с децата си освен финансовия и затова започва едно пазарене и плащане, но за щастие не съм стигнала до него.
Харесва ми вицът, когато шефът на Нео от „Матрицата“ му казва: Нео, иди ми донеси една бира. И съответно Нео го пита: Защо аз? И онзи му отговаря: Защото ти си избраният!
И аз засега минавам с този отговор. Работи безотказно. Мотивира и разсмива. Понякога ми се връща, но поне работата се върши без мрънкане и уговорки.
Снимка: Reuters
Прочетете още: