Едва ли някой днес оспорва правото на жените да имат своя празник,но не става въпрос за това да се чувстваш жена веднъж годишно,а да се усещаш като такава всеки ден. Много от жените са и майки и по този повод искам да споделя с Вас, че в последните години все по-ясно си давам сметка, че майка ми не е просто моята биологична майка, тя вече е и моят най-добър приятел. Като влязла вече в друго семейство все по-ясно осъзнавам, че никой няма да ме обича повече от собствената ми майка и ако за всеки друг мога да бъда в една или друга степен "чуждата", то за майка ми винаги ще си бъда своята. Аз не знам дали ще бъда като нея. Знам само че съм истинска късметлийка. Дали я обичам ли? – не, боготворя я!!!