Да си майка

Едва ли ще чуя първото “мамо” тази година – мъничката рожба, спяща зад гърба ми, е едва на два месеца. Но очакването на този мил призив, на това мечтано обръщение, на тази тъй желана “титла”, изпълва безсънните ми нощи със смисъл и пълнота.

Все още е толкова трудно да се възприема като майка! Ето, държа малкото същество в ръцете си! Заедно изминахме дългия път от първото повръщане, първото ритниче в корема, първата контракция, първия напън, първата целувка по главичката на моето малко момиченце, моят най-скъп коледен подарък – Магдалена! Първите колики, първите усмивки... Но може би първото “мамо” е онова отърсващо признание, онази чакана благословия, след които най-накрая ще почувствам себе си не просто като храната на едно крехко телце и пазителката на лекия му сън, а истинска майка – най-важната жена в живота на моето дете.

Дали защото дните на безгрижно студентство са ми още близки, но все още се чувствам повече дете на майка си, отколкото майка на детето си. Като че вчера чакахме нощта да напредне, за да се вихрим с приятелките пред огледалото и да си разменяме оскъдни потничета за дискотека. “Добре, че майка ми не знае къде отиваме и в колко часа”, си казвах аз. И никога не се попитах дали сънят и е спокоен, дали с хлапашкия си авантюризъм не трупам данъка на собственото си безсъние като майка един ден. Никога не разбрах майка си, когато ми се обаждаше да провери дали съм пътувала добре или да ми напомни да си стопля обяда преди училище.

Сега, някогашните досадни за мен натяквания са езикът на моето собствено ежедневие. Нахранено ли е бебето? Защо не иска да спи? Колики ли има или е гладна? Все още този диалог е вътрешен, със самата мен. Уча се да посрещам нуждите на малкия човек, да бдя над здравето и съня му, за да създам в неузрялото му съзнание чувство за сигурност в среда от любов. Сега питам себе си дали правя необходимото, дали съм достатъчно всеотдайна, дали съм добра майка...? И някой ден тази несигурност в името на доброто на моето дете сигурно ще се трансформира в онази “досадна” загриженост на моята собствена майчица. Правилно ми е казвала тя “ще разбереш, когато станеш и ти майка”. Е, вече започнах да разбирам! И мисля, че вече съм много по-добра дъщеря. Моля се да бъда още по-добра майка!