Най-хубаво е при баба

Казвам се Иринка Танева Пенева. С удоволствие искам да разкажа за моята прекрасна баба. Тя се казва Иринка Енева Стайкова и живее в село Смолник – Бургаско.
Баба ми е родила три дъщери и една от тях е моята майка. Всяка една от дъщерите има по две деца, а аз съм най-малката й внучка. Сега съм на 35 години. Докато бях дете всяка ваканция хващах автобуса от Бургас – и на село при баба и дядо. Там прекарвах най-щастливите и най-спокойни дни.
Въпреки, че баба ми работеше, това не й пречеше да гледа а и да възпитава внуците си. За първи път готвих под надзора на БАБА, за първи път месих хляб пак при БАБА. Научих се на домакинство и чистота точно от БАБА. Нямам спомен някога да ни се е карала, дори когато направим и най-смелите си бели.

Годините обаче минават, ние пораснахме, създадохме семейства и се пръснахме и все по-рядко виждаме най-добрата баба. Аз се омъжих в Плевен преди повече от 16 години. Но сега оценявам колко ценни са съветите на старата жена. И за колко неща е била права. И винаги като тръгнем към Бургас, минаваме през село. Такава болка имам винаги когато съм там.
Плаче ми се. Баба е остаряла. Дядо си отиде. Но пак ми е приятно да си говорим за много неща. А тя не спира да повтаря на съпруга ми колко се гордее с мен и колко съм кадърна. Ако е така, то е благодарение на нея. Сега и моите момчета я обичат – много.

Изпращам Ви снимка, която е направена преди повече от две години, когато я посетихме на връщане от морето. Баба ми е на 77 години, а няма нито една бръчка по лицето. Няма нито една спукана вена по краката.
А цял живот все е работила – на полето. Гордея се с баба си и знам, че би се разплакала, ако знаеше, че разказвам във този конкурс за нея.