Стартирахме кампанията АЗ СЪМ! За всяко дете – семейство! Събираме рисунки на детски ръчички, с които да “опаковаме” парламента на 1-ви юни. Искаме децата, които се оставят за отглеждане в домове да станат по-малко, а с това и нещастните съдби у нас да са по-малко. Повече за кампанията можете да прочетете тук.
Странен коментар към кампанията дойде вчера от г-жа Ивелина:“И когато домовете са остаряло решение и всяко дете трябва да има дом и родители, какво предлагате да правим с децата, чиито майки не могат да ги гледат? Основно да сме против, нали ... без значение за какво става въпрос ... ако събирате хората, тогава поне да е ЗА нещо...”
Ето и публичен отговор:
Здравейте Ивелина,
безкрайно ме изненадват, учудват и смущават думите ви и не мога да си представя как е възможно да има “майки, които не могат да си гледат децата” … очевидно има около 40 000 деца, от които едва 1.8% са кръгли сираци и останалите близо 33 000 деца, чиито майки НЕ ГИ ИСКАТ, ОСТАВИЛИ СА ГИ, под предлог, че “НЕ МОГАТ ДА ГИ ГЛЕДАТ” …
Ивелина, живеем в 21-ви век! Въпреки че сме не много богата държава, състоянието ни е по-добро от това на много други места по света. Състоянието ни със сигурност е по-добро от това преди 100 години в България, когато пра-бабите ни са раждали по 8-10-12 деца и са ги отглеждали. Отглеждали са ги с хляб и вода, с боза и жито, без ток и парно, без заплата или социални помощи, но не са ги оставяли в домове!!!
Скандално е положението у нас с домовете. Тези деца, тези 40 000 деца са НАШИ, не са ни ги пратили от вън, не са на никой друг и ние сме ДЛЪЖНИ да МОЖЕМ да ги отгледаме!
Какво става с тях сега?! По-голямата част от тези деца стават наркомани, дилъри (които зарибяват и нашите деца), проституират, за да преживеят, крадат (отново от нашите домове, от нас) … За жалост малко от тях успяват да имат добра реализация – работа, още по-рядко – да учат нещо …
Но ние се оправдаваме – НЕ МОЖЕМ ДА ГИ ОТГЛЕДАМЕ … измиваме си съвестта (я го направим, я – не) като два пъти годишно (по Коледа и 1 юни) се сещаме за тях и публично им носим бонбонки … а това, че те не са яли свястна храна от дни, че нямат памперси и още по-лошо, нямат обич и топлина, с която всяко дете трябва (има правото) да расте …
АЗ СЪМ е инициатива ЗА ДЕЦАТА, ЗА това, че те имат право на семейство, че ИМАТ ПРАВО НА БЪДЕЩЕ!
АЗ СЪМ призовава ОБЩЕСТВОТО – всеки един, да помисли, да поговори, да направи нещо ЗА ДЕЦАТА! Обществото е длъжно ДА НЕ ДОПУСКА да има ДЕЦА, оставени в домове!
АЗ СЪМ призовава ДЪРЖАВАТА да престане да прехвърля топката между общини, министерства (Здравеопазване, Образование, Финанси, Труда и социалните грижи), съдилища и инстанции и ДА ПОЗВОЛИ БЪДЕЩЕ НА ТЕЗИ ДЕЦА! Да позволи по-лесното им осиновяване, да лишава от родителски права автоматично, да глобява тези, които злоупотребяват с инстанцията “Дом за деца, лишени от родителски грижи”!
АЗ СЪМ – нека заедно направим поне една крачка за това, всяко дете да ИМА ПРАВО на семейство и БЪДЕЩЕ!!!