Свръхмодернизъм или безпаричие?

Статистиката показва, че все повече млади хора не само съжителстват без брак, но и отглеждат децата си в семейство, което не е юридически узаконено.

Какво става с най-малката клетка на обществото – птичките се разлетяха и не искат да влязат в кафеза на ограниченията, статуквото и благоразумието.

Но въпреки това само 20, 3% от всички живородени деца, са записани с баща “неизвестен”, докато при 60 % от извънбрачните деца има данни за бащата и той фактически поема грижата за майката и детето си. Но ако едно дете има майка и баща, които живеят заедно, то де факто живее в семейна среда. Ако и двамата родители полагат грижи за него и му дават своята любов и подкрепа, детето ще получи всичко онова, което получават останалите деца, родени и отгледани в семейства, които са юридически узаконени. Може би това нежелание да се сключва граждански брак от младите хора се дължи на вълнообразното движение на моралните ценности в обществото – хронометърът на времето отчита времена на семейни ценности и времена, в които те липсват, времена в които сексът е табу и времена, в които крещи от всяка витрина.

Разкрепостяването на българина и отварянето му към света го подтиква към желанието да запази собствената си свобода, което в някои случаи достига до крайни форми на егоизъм и нежелание да поемеш отговорност. Резултат от това са многото социални домове за изоставени деца, благоприлично прикрити под сложни абревиатури.

Бракът за жените винаги е създавал илюзия за сигурност и осигуреност, докато за мъжа вид несигурност, защото от него се очаква да поеме отговорност за цялото семейство. Поради това и мъжете пристъпват към брак на принципа на – умирай само в краен случай – като си вече попрезрял и понаживял се.

Друга причина за нежеланието за обвързване е и безпаричието и на неговия фон многото разходи по едно дете. Затова дори и семейните двойки рядко се престрашават да имат повече от едно дете. Българинът вече гледа на отглеждането на дете, като на вид лукс, който могат да си позволят само богатите и успелите в кариерата.

От друга страна икономическият преход на България към пазарна икономика се оказа прекалено труден, продължителен и мъчителен за една голяма част от обществото. Последиците бяха катастрофални за демографското състояние на нацията. Според статистиките на НСИ в края на миналата година постоянното население на България е било 7 679 290 души, като жените са повече (51.5%) или 3 958 358, а мъжете – 3 720 932.
В градовете на страната живеят 5 425.3 хил. души, или 70.6 % от населението на страната, а в селата – 2 254.0 хиляди (29.4%).

Промените във възрастовата структура на населението се изразяват в продължителен процес на застаряване. Сега средната възраст на населението общо за страната е 41.4 години, като през 2000 г. този показател е бил 39.9 години, а през 2005 г. – 41.2 г. В градовете този показател има стойност 39.7 години, а в селата – 45.3 години.

Тази статистика се повтаря почти ежемесечно в почти всяка медия, но практически нищо не се променя и не би могло да се промени, докато не се вдигне стандартът на живот, не се обърне повече внимание на здравеопазването, обучението и възпитанието на децата, които вече са родени, за да може те да израстат така, че да пожелаят да създадат семейство и да имат много деца.

Защото щастливите хора отглеждат щастливи деца.

Коментар: Хареса ми изложеното като цяло, но мисля, че не всички причини за избягване от брака са изложени. Не намирам, например своята причина да живея без брак вече 10 години. А, сигурна съм, не съм бяла лястовица с подобна гледна точка. Избрах да живея без брак, защото не искам на личния си живот да налагам ограничения измислени от други, още повече остарели от десетилетия, и със последващите усложнения, несъответствия и неудобства от прилежащи закони, наредби и прочие. Това си е моят живот. На какви начала и на какви принципи ще избера да живея си е моя работа, както на този, с чийто живот ще го свържа. Не желая държавата да ми казва какви да ми бъдат отношенията с половинката ми, и съответно да ми налага начините на раздяла (ако това се случи в бъдещето). Надявам се да бъда разбрана правилно – това не е бягство от отговорност! Не си оставям вратички за измъкване от семейни задължения, отказ от създаване и отглеждане на деца или да храня идеи за многообразие на партньори в половия ми живот. Ако двамата с половинката ми преценим, че ни е нужно някакво юридическо регистриране на съжителството ни – ще си го формулираме ние (евентуално и със консултации на адвокат). Въпросът не е само в отхвърлянето на остарели клишета (кодекси, наредби), а в правото на личен избор как да живееш живота си. Ако ме попитате какво ще стане, ако стигнем до раздяла и семейството тръгне да се разпада, как ще си решаваме всички произтичащи от това въпроси, бих отговорила така: Този въпрос сме го уточнили с половинката ми много отдавна. Материалните придобивки към момента на придобиването е ясно чии са и другият няма претенции за собственост, съответно. За родителството няма да отварям дума – то е нещо независимо от брака! Това е, което исках да напиша. Любопитно ми е само, дали преди да напишете тази статия сте срещали и други мнения, подобни на моето. Благодаря! К. Г. ПС: За статистиката само – имаме 1 дете и второто е на път.
К. Г. 40 г.