Еньовден в Етъра

Дори да живеете в град, сигурно сте забелязали, че през трите юнски дни – 23, 24 и 25-и, цъфналите липи и зелени треви започват да ухаят с такава сила и мощ, че се усещат навсякъде, независимо от мръсния въздух.

Взрив на природните енергии
Това са дните на лятното слънцестоене и ако човек ги прекара сред природата, те ще му донесат здраве и бодрост през цялата година. Особено важна е нощта на Еньовден. След 12 часа вечерта или преди изгрев слънце, излезте в градините, на полето или в планината. Намокрете шепи в първата роса и измийте с нея лицето си. Наберете билки, които познавате и ги изсушете. Чайовете от тях ще са много по-полезни, отколкото браните по което и да било друго време или купените от магазините.
Това е нощта на природните енергии, а билките крият магическа сила.

Наберете жълти цветя
Набраните след зазоряване звъника, здравец, риган, еньовче, росен, жълта комунига, вратига, но особено билките и цветята с жълти цветчета правят чудеса. Старите българи ги сварявали и си правели билкови бани.
Друга част отделяли и оплитали венец, през който всички се провирали за здраве, а после хапвали прясна пита и медовина. Отделно сбирали Еньовденска китка от най-различни нацъфтели билки, която изсушавали и зиме, който се разболее, давали му отвара от нея.

Небето се отваря за магиите
Еньовденската нощ открай време се считала за най-подходяща за магии и гадания, защото тогава “небето се отваря” и “звездите слизат в тревите”. Тогава с билки може да се “омае” любимият, за да ни обикне и той, или обратно – да бъде разделен някой момък от изгората му. В тази силно енергийна нощ се бае против уроки и за здраве, но се прави и т. нар. “вредоносна магия”.
С омана за омайване, вратига за завъртане на главата на момците, дюлюлянка за отнемането им от други моми, се правела магия за любов и женитба. С вратига, комунига и жълта тинтява пък завистливи моми правели на други магия за раздяла.
Някога, преди изгрев слънце, хората берели еньовче, синя жлъчка, лайка, звъника, жълто кученце, метлика, глухарче и др., накисвали ги във вода и после се къпели против главоболие, косопад, зъбобол, уроки и “сбъхтване от самодивите”.
Вярвало се, че в нощта на Еньовден самодивите, както и магьосници-бродници се събличат голи, възсядат кросно и правят магии за открадване на житото.

Етъра е още по-прекрасен и одухотворен по време на традиционния Еньовденски празник (24 юни), когато стародавни ритуали и обичаи оживяват. Туристи и гости се потапят в неповторима атмосфера, плетат еньовденски венци от билки и вият уханни китки, стават свидетели на демонстрации на стари народни лечебни практики – това е само част от уникалната възстановка на празника в Етъра.
От изложбата-базар на билки и билкови продукти посетителите ще се запасят с онова, което им е необходимо за тонизиране, лечение или разхубавяване. Очакват ги срещи с изявени билколечители и много настроение с народни песни, кръшни хора и надпявания.
Събитието стартира на 24 юни. С изложба “Народни лечебни практики” гостува Музеят за история на медицината – Варна, съобщи Иванка Лалова, уредник в Етъра. Изложбата се открива на 24 юни в 11 часа.
Предвидени са още конкурс за най-красив Еньовденски венец и омайни момини китки, демонстрации на стари народни техники за лечение, както и консултации с народни лечители, гадатели и прорицатели.
Празникът си заслужава и посетителят-любител на автентичния фолклор и традиции ще остане особено удовлетворен, кани ни да го посетим Ангел Гоев, главен уредник на Етъра.
Националният Клуб “Българска бродерия” тази година също взема участие в еньовденските празници в Етъра с изложба на шевици и дискусия “Магията на шевицата”, които ще придадат още капка колорит на празника.