Децата на фокус

Най-накрая се намериха някои, които да поставят на фокус децата на България. И това са хората, които са изготвили Икономическия доклад за Президента. По известния метод на предаването на горещия картоф (бързо да предадеш проблема на някой друг) – сега горещият картоф е попаднал в ръцете на когото трябва и чийто глас има шанс да бъде чут. За съжаление фактите и статистиките, които са му предоставени не са особено обнадеждаващи, не е лесно да си президент на страна, в която проблемите са повече от решенията.

Като основен проблем се определя ниската раждаемост и намаляването на общия брой на жените във фертилна възраст. Според статистика на НСИ през 2004 г. момичетата на възраст до 14 години са едва 500 000, а това са бъдещите майки на България, в случай, че изберат да станат майки и да отглеждат децата си тук.

Анализът на детското здраве е направо смущаващ, като се започне от броя на мъртвородените деца и тези от живородените, които са починали до 6 дни след раждането – 11 на хиляда. В първия момент си казваме – е, какво, не са чак толкова много – да, ако едно от тях не е твоето дете и ако не знаеш колко по-нисък е процентът в други държави по света. Специално няма да спомена смъртността при родилките, за да не уплаша младите жени в детеродна възраст.
Въпреки че детската смъртност все повече намалява през последните десетилетия, все пак тя у нас през периода 1994 – 2005 достига до 10.4%, равнището й е значително над това в останалите страни от ЕС, където е 6.6%. В доклада са посочени липсата на медицинска грижа и наблюдение върху голяма част от децата, много от респондентите в статистическото изследване отговарят, че са имали материални затруднения да осигурят лекарства и да заведат децата си на зъболекар и лекар. Всички знаем колко неимоверно трудно е на родителите, чийто деца са се родили с някакво заболяване или пък са се разболели от трудно лечима болест – събират се пари за скъпоструващи лечения в чужбина чрез познати, непознати, сайтове и есемеси – ходенето по мъките на тези невинни хора из дебрите на отчаянието, ада на бюрокрацията и бездните на безпомощността и Данте не би могъл да опише.

Но според изследване на АСА (Агенция за социални анализи) през 2005 г. и съвсем обикновените хора със здрави деца често са имали затруднения да осигурят храна за децата си 15.6% от анкетираните, за дрехи и обувки 24.1%, 19.6% не са имали пари за медицински грижи и лекарства, 22.2 % за да заведат децата си на зъболекар, 12.4% за да купят учебни пособия, 20.6% да купят подарък за рожден ден или друг празник и за играчки и спорт 20.4%.
Някои от тези отговори не могат да бъдат съвсем показателни, защото има голяма доза субективност, защото понякога ни се иска да осигурим много повече за децата си и винаги ни се струва недостатъчно. Но може и да има обратния субективизъм – това, че сме сложили на масата нещо за ядене, но то е просто нещо, а не здравословна и пълноценна храна, за в бъдеще може да се прояви като здравословен проблем.
В този аспект данните за детската бедност са повече от шокиращи. Това са децата, които живеят в бедни семейства. За праг на бедността е възприета сумата от 102 лв. на член от семейството и респективно всяко 5-то дете на възраст до 14 г. живее в бедно домакинство. Ако към това добавим, че и дори 200 лв. на член от семейство не стигат за почти нищо (разбира се, ако сме от онези, които считат за необходимо първо да си платят коректно всички задължения за ток, вода, парно и т. н.), сигурно процентът на бедните деца би се увеличил още повече.
Най-засегнатите от бедността деца, които са реално застрашени да изпаднат в бедност, това са: децата, чийто родители са ниско образовани; инвалиди; както и децата, които живеят в така наречените непълни семейства – отглеждани от един родител, разбира се (тук, според доклада) влизат и многодетните семейства. Това е странно в контекста на кампанията за бейби бум, според която би било нормално мнозинството от семействата да са най-малко петчленни.
Като проблем е споменато и влошеното качество на българското образование и увеличаването на отпадащите от училище деца, като отново най-вече от това са застрашени децата от споменатите вече рискови групи. Изключително тревожно е и това, че почти половината деца от български произход до 18 годишна възраст не смятат, че образованието има значение за успеха в живота или не могат да преценят доколко важно е, сред децата от ромски произход този дял е 61.7%.

Като цялостен и много сериозен проблем за българското общество е и фактът, че според ДАДЗ през 2001 г. 31 102 български деца в неравностойно положение живеят в 332 институции. Като входът към тези институции е все още широко отворен, а шансът да бъдат интегрирани е минимален. Единственият им реален изход с щастлив край е да бъдат осиновени. Малка част от тези деца се връщат в семействата си, но понякога това е само временно, тъй като и семействата им са от така наречената рискова група (самотни родители, ниско образовани, родители от ромски произход без стабилни доходи), а и връщайки се това не значи, че качеството им на живот се подобрява, просто бройката на децата, живеещи в институции намалява за официалната статистика.

Изготвилите доклада и сервиращите този изключително горещ картоф на Президента на Републиката маркират и някои възможни решения и посоки за преодоляване на проблемите с детската смъртност, бедност, неграмотност и изолираност. Сега, както се казва, топката е в Президента, но след като споделихме тези тревожни тенденции – и във вас.
Надявам се да сте се трогнали и вие, защото за да се променят такива сложни междуличностни и междупоколенчески проблеми не е достатъчно само добрата воля на Президента и добросъвестността на докладчиците, но това трябва да бъде отговорност на цялото общество, защото докато нямаме социално ангажирано гражданско общество няма да имаме и реално решени обществени проблеми – ще има бити деца по улиците, убивани от безотговорни шофьори, изнасилвани от собствените им бащи, пребивани от майките, просещи, гладуващи, неграмотни, нагли, проституиращи, дрогиращи се и то пред очите на всички ни.
А когато наблюдаваме нещо безмълвно, без да направим каквото и да е, ставаме съучастници и това ни прави виновни.