Има ли бейби бум в България?

Според МТСП (Министерство на труда и социалните грижи) България изживява своя бейби бум, защото през 2006 г. са родени 73 978 бебета. Това са с 2903 повече отколкото през 2005 г. и е наистина радостна новина.

Но не би трябвало да се правят заемки на чуждите термини, особено ако с тях обозначаваме напълно различно явление. Терминът бейби бум се налага в публичното пространство през 60-те години на миналия век в Щатите, за да обозначи 50% увеличаване на раждаемостта, в сравнение не само с миналите десетилетия, но и със следващите. Такова увеличение коренно променя модела на семейство.

За съжаление тези процеси не се наблюдават у нас и затова е некоректно да помпаме напразни надежди, използвайки некоректно чужди термини. По-честно е и по-прагматично да седнем и да помислим на какво се дължи увеличението на раждаемостта у нас през последните две години?

Икономистите твърдят, че това е поради факта, че икономическото положение в страната се е нормализирало и е станало предвидимо, влизането ни в ЕС е дало по-голяма сигурност на гражданите и увереност, че занапред ще се живее по-добре от преди. Хората знаят, че работа все ще се намери – дори да загубят настоящата, ще могат да намерят подобна със сходно заплащане. Допреди няколко години не беше сигурно, че ще можем да намерим каква да е работа.

Да не забравяме и облекчената система с кредити за млади семейства, днес почти всеки може да вземе кредит, дори ако този кредит е за да отгледа едно дете.

Увеличеният срок на платеното майчинство също успокои много майки и може би много, които работят на по-безперспективна работа, в която няма изгледи за кариера и за по-високи доходи, прагматично използват трудовия си стаж и пълната си заплата, за да се занимават с нещо по-смислено и много по-радостно – да родят и да отгледат с повече пари детето си. Вече се усеща дефицит на места в яслите и детските градини, но за съжаление това се дължи преди всичко на факта, че преди години много от тези заведения бяха затворени. Те все още си стоят затворени в малките градчета и села, но се чувства недостиг в столицата и големите градове, като една от основните причини е миграцията на младите. Затова ако няма достатъчно места в детските градини не трябва машинално да се лъжем, че причината е бейби бум.

Според статистиката за миналата година са направени 67 хиляди аборта, но за съжаление никой не знае тези 67 хиляди причини, поради които тези бебета не са били родени. Може би не всички са били дело на малолетни девойки и безотговорни бащи. Може би именно те са щели да бъдат 2-тото или 3-тото дете в семейството, за което родителите не са намерили сили и вяра, че ще могат да го отгледат.

Статистиците твърдят, че гражданите от ромски произход са намалили броя на децата си в последните години, въпреки че те не прибягват до услугите на аборта. Но за съжаление по медиите красноречиво се изнасят факти, че те все още използват собствените си деца като доход и инвестиция, за която те лично не трябва да полагат никакви грижи, щом като я има държавата. Дали са прави? Може би да – щом десетилетия наред те мултиплицират поколение след поколение с един и същи модел на поведение: живот на социални помощи и детски надбавки, без образование, без медицински грижи, без хигиенни навици и без особено големи перспективи за бъдеще, както и без особено желание да се промени това статукво. Но не трябва ли, ако искаш някоя държава да се грижи за теб, поне да си направиш труда да научиш писмено и говоримо езика й – особено ако имаш претенции да я наричаш Родина? /Това разбира се важи и за гражданите от български произход, защото и те масово, след като поживеят няколко месеца в чужбина, започват да забравят своя род и език./ Ако се започне с простичкото научаване на българската азбука, тогава няма да има нужда от сложни програми за интеграция.

За съжаление обаче най-близко до истината са социолозите, които твърдят, че процесът, който наблюдаваме се дължи преди всичко на отложените раждания всред българската етническа група т. е. жените, които поради различни причини са отлагали раждането на дете и сега вече са във възрастовата група на 35-40 годишните, когато имат последен шанс да родят първото си или второ дете.

А броят на отложените раждания и на хваналите последния експрес за осигуряване на поколение не е определящ за преодоляването на демографската криза.

Всъщност това е световна тенденция в развитите страни – намаляване на броя на децата и увеличаване на тяхната ценност. Планирайки дете, родителите мислят не само за първата година, в която трябва да му осигурят топло мляко и памперси, но и за неговото образование и бъдеще, което става все по-скъпо и все по-трудно. Но ако мислим само за трудностите при отглеждане на едно дете, то може би никога няма да бъдем достатъчно мъдри и достатъчно богати, за да създадем дете, а когато се почувстваме такива вече пък няма да можем физически да реализираме желанието си.

Продължава