Бейби бум – продължение

Тъй като в последно време и сватбите не са определящи за броя на двойките, по-добре е да се огледаме колко двойки заживяват заедно и то с мисълта да създадат поколение. Както се казва – едни се женят по любов, а други, когато им дойде времето.

Повечето жени, които остават само със средно образование, навлизат в семейния живот по-рано и по-рано създават поколение до 28 годишна възраст те вече имат по едно, две деца и спират дотам.

Другата част, които избират да завършат университет у нас или в чужбина, независимо от това, че много от тях живеят на семейни начала, отлагат раждането на първото си дете, докато завършат образованието си и докато се утвърдят в избраното от тях професионално поприще, а това отнема време. И ако имат щастлив брак и здрава връзка, те могат спокойно да родят първото си дете към 30-тата – 33-тата си година. За второ я остане време, я не.

Не трябва да подценяваме и факта, че ако жените не са успели да намерят своя спътник в живота до тази възраст ще им бъде доста по-трудно, тъй като мъжете имат по-голям избор измежду жените от 20-40 години, така че едно са желанията и намеренията, съвсем друго реалността, в която не всичко зависи от теб.

Има най-различни ситуации и най-различни съдби, и ако не вярваме много-много на статистиката по-лесно ще ни е да се огледаме и да се помъчим да си спомним колко жени до 25 годишна възраст познаваме, които имат по 1 дете? Какъв е техния етнически произход и социален статус? Колко са онези до 30 години, които имат две деца? Колко от тях са самотни майки, колко са разведени и колко живеят в класическия модел на семейство. Колко са онези, които са между 30-40 години и нямат нито едно дете, без значение дали живеят с партньор или сами?

Усилено се говори, че четиричленният модел на семейство е класическия за България – God bless as four and never more. /Боже, благослови нас четиримата и никой друг/.

Но като че ли напоследък започваме да наблюдаваме по-скоро тричленния модел. Мъжът, който създава семейство над 35 г. и дотогава е свикнал да се грижи само за себе си, в един момент осъзнава, че му е време да се задоми и за целта, към собствената кола, добавя и собствената жена и собствения наследник и с това се затваря кръгът.

Алиенацията не на последно място е причина и за по-малкия брой деца. По-удобно е да се живее без деца – по-спокойно и по-практично. Точно в този момент на постоянни драматични проблеми има много предимства, от които доста хора се възползват, колкото и да им се обяснява, че ни чака демографска криза – какво от това, няма я партията да ни скастри, няма да ни пратят в Белене, живота си е наш, ще го живеем както си искаме, и без това няма да ни дадат медали за храброст, че продължаваме рода и утвърждаваме нацията. Това са достатъчно аргументи, в подкрепа на едно асоциално общество – днес живеем на невероятно железния и безотказен принцип – след мен и потоп.

Когато знаеш, че си сам в този свят, по-трудно е да поемеш отговорност за повече деца, защото не е сигурно дали ще успееш да се справиш сам с трудностите, които животът щедро ти предоставя. Можем да си зададем и доста други въпроси.

Всеки от нас може да продължи списъка, както и да намери собствени аргументи в полза на това има ли бейби бум или не и дали той самия има мотив да създава семейство и да има повече от две деца.

Има ли бейби бум в България?