Уникално добър човек и личност

От доста време си разсъждавам над темата: “Дали добрината на човек е вродена или негов избор, осъзнат и целенасочен?”. Отговорът винаги си остава един и същ: “Добрината се ражда с човека и върви с него до край, колкото и обстоятелствата да налагат да се променя, колкото и самият той да иска да се промени – добър ли е, остава си такъв. Независимо от болката и мъката, която околните му причиняват, той просто не може да живее по друг начин, освен да прави добро. И само тогава на душата му е леко и е доволен от себе си.”

Добър човек – само като чуя тези думи и веднага в съзнанието ми изниква образът на моята приятелка, съседка, довереничка и сродна душа кака Таня. Една мила, красива, слаба, усмихната, ведра, симпатична чернокоса жена с невероятно излъчване, чувствителност и интелект, на който доста хора могат да завидят. За мен тя е най-добрият и борбен човек, който познавам и на който много се възхищавам, защото нито времето, нито обстоятелствата успяха да прекършат.
Познанството ми с Татяна, или кака Таня, както аз я наричам, датира от доста време. Ние се познаваме най-малко от 20, ако не и повече години и винаги сме намирали общ език и сме си прекарвали приятно. Може би това е така, защото в известна степен си приличаме по разбирания за света около нас, а пък може би просто защото не се притесняваме да споделяме нещата от живота ни и да си поплачем, когато имаме необходимост от това. Нямам обяснение на връзката, която сме изградили, но определено за мен тя е като втора майка, като сестра, като моето вътрешно аз, казващо на глас това, което понякога ме е страх да изрека.
Случките, които доказват нейната доброта са много и едва ли ще успея да изброя дори една малка част от тях, но ще се опитам да маркирам тези, на които съм била пряк свидетел, участник или за които съм научавала от други хора.
Преди 26 години добрата кака Таня ме е намерила и върнала при моите родители. Тогава тя е била ученичка в последните класове, а аз малко и палаво хлапе /на 4 години/, желаещо света да види новите му придобивки. И така, жертва на своята суетност, аз съм изтичала на пазара на града, който е в близост до блока, в който живеехме, за да покажа новите си дрехи. Провела съм модното си ревю и видимо съм била доволна от резултата, а междувременно в нас родителите ми са били бойна тревога и са хукнали да ме търсят обезпокоени. Но всичко завършило добре, защото хваната за ръка от моята героиня съм се озовала отново у дома.

В блока, в който живеехме повечето хора са на възраст и определено имат нужда от помощ. Те редовно я получаваха през годините от кака Таня. Ако имаха проблем с телефоните, тя беше насреща /по това време работеше в централната поща на града/, ако трябваше някой да им помогне с торбите по високите етажи, поради липсата на асансьор, тя пак беше на разположение, ако имаше някакъв друг проблем – също.
В съзнанието ми ярко се е запечатала следната картина – кака Таня, бременна в последните месеци с второто си дете, седи на пода в нас до автоматичната шевна машина на баба ми и я поправя /около нея разпръснати отвертки и други чудновати за мен тогава неща/, защото знае какво й е, а аз изумено гледам как една жена прави това, което моят собствен баща не успява. Тайничко си мислех как искам и аз един ден да мога така.
Блестяща събеседничка и добър психолог в много ситуации, моята съседка е успявала да тушира назряващи семейни кавги на приятели, познати или просто присъстващи в момента хора. Тя винаги намира точните думи и добри аргументи, за да покаже на човек това, което в момент на заслепеност, яд или пък разсеяност не е оценил и видял. За мен си остава тайна откъде намира сили и търпение да се занимава с проблемите на хората около себе си при толкова много свои лични, но тя с години го прави и виждам, че просто не може по друг начин.
В днешно време е рядкост да срещнеш човек, който не те познава, но да те приеме в дома си, защото колата ти се е повредила и няма как през нощта да я поправиш, за да тръгнеш отново на път. Повечето хора се страхуват, и с основание, от непознати, които се появяват на вратата им и искат нещо от тях. Почти всеки втори, да не кажа всеки е готов да захлопне вратата, преди още човекът насреща да е казал защо е там. Да, но не и кака Таня. Била съм свидетел на това как прие в дома си човек, който беше попаднал в ситуацията, която описах и накрая човекът остана толкова очарован, да не кажа омагьосан, че дори се влюби в нея.
Описаната случка звучи като приказка, като онези от сапунените сериали или розовите книжки от сергиите, но е реалност, която за много хора е непонятна, невъзможна и трудно смилаема. За моя голяма радост обаче все още такива неща се случват и не всичко на този свят се свежда до едната пресметливост и надхитряне на останалите.

Нещото, което най-много ценя в кака Таня е че тя е човек здраво стъпил на земята, оценил реално себе си, познаващ се добре и стремящ се към това да накара хората да се чувстват комфортно. А последното определено го постига и резултатът е, че доста хора имат искреното желание да се виждат с нея, да разговарят, да й помогнат, когато има необходимост, да я направят част от живота си. Аз също съм част от тази маса и точно затова изборът за кръстница на детето ми, чакано с години и станало реалност след много усилия, се спря на нея.
Съдбата не винаги е съгласна с това, което планираме и понякога всичко така се завърта, че човек остава неприятно изненадан от събитията. Така се получи и с моето желание да имам най-страхотния човек за кръстница на детето ми. Точно 2 дни преди кръщенето, преуморена от двете работи, на които ходи, за да издържа децата си, кака Таня вдигна кръвно и припадна. Наложи се да остане на легло, за да се възстанови.
Както винаги деликатната й същност не й позволи да ми съобщи за инцидента, за да не ме притесни, а междувременно тя посредством сина си правела подготвителните работи за кръщенето и търсила варианти, за да не провали празника. Представяте ли си? Жената е зле, дъщеря й заминава за чужбина на лятна бригада и има необходимост от вниманието й, а тя вярна на себе си, търси начин да реши проблемите на всички и никого да не притесни. И естествено намери решение, което да е близко до първоначалния вариант, който бяхме замислили и което направи нас щастливи.
Пиша тези редове и си давам сметка колко са малко такива хора и как постепенно светът се запълва с хора-роботи, стремящи се да не мислят много за чувствата на другите, а да действат, гонейки собствените си интереси и мачкайки всичко по пътя си. А дали са доволни и щастливи? Знаят ли какво е въобще да си щастлив от щастието на другия? Жалко и тъжно е, но е факт.

Но да се върна на кръщенето на моето малко съкровище, за да довърша поредната случка. Измислихме решение, в което синът на моята приятелка да стане кръстник да дъщеря ми. Той, малкият-голям мъж, прие с гордост да замести мама и наистина изпълни чудесно ролята си. А в това време тя се възстановяваше мислейки за нас, за дъщеря си, за всичко друго, но не и за себе си.
Преди повече от 12 години мъжът на героинята на моят разказ почина при нещастен случай. Падна дърво и го уби, а тя остана сама с двете си деца, момче и момиче. Страданието й едва ли мога да опиша с думи, както и любовта, която независимо от изминалото време, пази дълбоко в сърцето си. Наложи й се сама да отглежда децата си и да се бори за това те да имат добър живот. Сблъска се с неразбиране, завист, злоба, но това нито за миг не промени добрата й същност. Тя просто знаеше, че трябва да извърви пътя си и няма право да се отказва, поради мъка или някаква друга причина. Застана с гордо вдигната глава пред проблемите и започна да се бори, така както само тя е способна.
Ако за някого трябва да кажа СИЛЕН ЧОВЕК, това ще е кака Таня. Аз лично не бих могла да издържа да ходя на две работи едновременно, да намирам време за всички ежедневни грижи, а финансите, които постъпват в къщата ми едва да покриват най-неотложните нужди. Честно казано, за мен остава загадка как тя успява, освен всичко изброено, да издържа и дъщеря си, която е студентка. Но тя намира време за всичко.!!!!!!!!!!!
Нелепи смърти отнеха живота на двама съседи и техните деца останаха без бащи и първият човек, който предложи помощ беше кака Таня. Тя, независимо от своята собствена скръб, намираше сили и време да подкрепя двете ни съседки, за да не рухнат психически и физически. А от къде самата тя черпи сили за това, никой не се запита, нито пък дали тя има нужда от помощ. Но тя никого не укорява и на всички прощава, защото отдавна е разбрала, че няма смисъл от излишни хвалби и слава и че всичко е много преходно.

Малката, силна жена от моя разказ не остана безразлична и към нещастието на сестрата на наша съседка, която в следствие на стреса при внезапната смърт на своя зет загуби бебето си. Тя отвори вратите на къщата си и беше насреща, за да подкрепи, за да помогне за пореден път с каквото може и за да бъде приятел и опора, нещо, което за нея никога не е било проблем.
Преди шест години разбрах, че ще имам проблем с това да забременея. Последваха ред изследвания, разочарования, отчаяние, надежди, пак отчаяние и много сълзи, поради неразбирането от страна на околните, които ме гледаха със съжаление. А именно в този момент аз имах нужда не от съжаление, а от разбиране, информация, подкрепа.
При цялата критична ситуация с моето така чакано бебе, Таня, а не някой друг застана до мен, прояви разбиране и ме подкрепи. Тя вярваше вместо мен в моментите, в които аз се предавах и нито за миг не се отказа да ми повтаря, че мечтите стават реалност и че ако не спирам да се боря, ще сбъдна своята мечта./за моя голяма радост мечтата ми наистина се сбъдна през 2006 г./
Ровейки се в Интернет, открих една мисъл, която обобщава посочените случки по-горе и казва всичко много точно: “Не се заблуждавай, че щом някой се опитва да те утеши, той живее безметежно сред простите и нежни думи, които понякога ти помагат. В живота му има много трудности и тъга, далеч надхвърлящи твоите. Как иначе би намерил подобни думи?”. И както разбирате от този разказ живота на моята приятелка никак не е лек, но това не й пречи да остане човек с главно Ч.

Най-лесно и вярно един човек може да бъде оценен по отношението му към децата и дали те го харесват, а също и по начина, по който се отнася с животните. И в двата случая се иска любов, внимание, искреност и много добрина. Има ли фалш, тези два толкова чувствителни “лакмуса” веднага ще го уловят.
Всички малко или много се умиляваме и разтапяме при вида на малки деца, които са като бонбончета с топчестите си бузки и миловидни изражения, но за децата е важно не само това някой да застане до тях, да ги хване за ръката или да ги гледа и да им бърбори по бебешки, лигавейки се, те имат нужда от внимание и разбиране. Това в най-чист вид съм виждала при общуването на кака Таня с деца. Независимо дали са нейните собствени или на някой друг, тя винаги успява да се докосне до нежните им души и да ги накара да се чувстват добре, на което те отвръщат по детски чисто с внимание, послушание и обич. А какво по-хубаво от едно усмихнато и щастливо дете?!
Ставала съм свидетел на грубо и меко казано просташко отношение от страна на съседи към децата на кака Таня /хора всякакви/, но това в никакъв случай не е диктувало подобно отношение от нейна страна към техните деца. Защото според нея, децата не са виновни за постъпките на родителите си и с нищо не заслужават да страдат.

Много пъти съм виждала как моята приятелка не може да подмине паднало птиче, гладно и изгубено кутре или някоя пострадала животинка от какъвто и да е вид. Вярно, не винаги може да се помогне в такива случаи, но тя не подминава тези създания с безразличие.
В своя живот до момента кака Таня е работила на не едно и две места и винаги е печелила уважението на хората, с които работи. Няма как да е иначе, тъй като към всеки подхожда без предубеждение и в разговор с нея на човек не му се налага непрекъснато да премисля какво да каже, за да не си създаде проблем след това. Отделно от всичко изброено тя е адски точен и коректен човек, искрена и честна независимо от обстоятелствата, не се притеснява да изрази личното си мнение и да застане зад него с аргументи, които са неоспорими. На нея винаги може да се разчита – да поеме смяната на работа, въпреки че е изкарала няколко такива и има нужда от почивка; да помогне с информация или лично на място, ако детето на познат или колега е болно; тя никога няма да се измъкне от работа, която е наложително да се свърши, по-скоро ще свърши и повече от предвиденото.

По повод на работата има една случка, която мен лично много ме е впечатлила. Тя работеше на две места, но поради финансови причини единият работодател се наложи да я освободи. В този момент тя не се разсърди и обиди и като повечето хора да започне да мърмори и обижда, а веднага започна да търси ново решение. За няколко дни намери нов работодател, като на интервюто за работа той е останал впечатлен от откритостта й /познавам работодателя, от който разбрах за случката в последствие/. На срещата с него тя не скрила, че ходи на още една работа и че ще се наложи да съобразява смените си при него с другата работа. Направила нещата по начин, по който да не ощетява никого и всичко необходимо да е на ниво. И той, човекът–РАБОТОДАТЕЛ уважил откритостта, отговорността и честността й. На по-късен етап не е съжалил за решението си, а напротив, радостен е, че познава такава стойностна личност.
Кака Таня е естет по природа и човек на детайлите. Тя винаги изпипва нещата. В случай, че трябва да поднесе подарък, той винаги ще е добре оформен, тя ще е отделила необходимото време и внимание, за да намери точното нещо, което да зарадва, изненада, да събуди приятни спомени след време и да е наистина избрано за човека, а не просто вещ, която трябва да се подари. Ако подготвя празнична трапеза по някакъв повод, всичко ще е на мястото си, а атмосферата ще е такава, каквато трябва. При участие в подготовка на училищното тържество на децата тя ще вложи толкова хъс и творчество, че ще надскочи първоначалните замисли и ще накара всички много да се радват. Организацията на страхотна среща на випуска й от преди години също не е проблем за нея. Тя ще се погрижи и ще сътвори за пореден път чудеса, а най-голямата й награда ще е радостта в очите на хората и удоволствието да е с тях и да сподели мига.
Чувствителна и страшно интуитивна личност, кака Таня винаги усеща емоциите, които вълнуват хората. Не един и два пъти тя е виждала при мен нещастни влюбвания или друг тип терзания, които никой друг не е уловил и се е опитвала, както винаги деликатно, да ме предразположи към разговор, за да ми олекне. А това не се е случвало само с мен, тъй като тя иска или не, вижда винаги всичко около даден човек.
Говорейки за виждането и чувствителността, не мога да не спомена и романтичната същност на тази страхотна жена. При вида на падащо перце, подгонено от вятъра, тя ще сътвори поема, която да разтупти всяко сърце. Светкавицата в небето ще отключи друга емоция и вълнение, които да бушуват в душата й и т. н., и т. н.
Ако един ден, когато достигна възрастта на кака Таня – 46 години – съм изградила пред дъщеря си поне наполовина от нейния образ, ще съм щастлива, защото ще знам че съм успяла да бъда добър човек, но едва ли ще мога да се меря с нейната добрина. Признавам си с ръка на сърцето, че аз понякога съм от по-лошите хора, от онези, които животът променя и които се поддават на промяната към по-лошо под претекст, че искат така да оцелеят.

Мога да напиша още много за тази уникална личност, но каквото и да пиша, то ще разкрие много малка част от великолепния пъзел, който е тя и ще покаже една малка част от добрините й, които е творила и ще твори. Надявам се хората с такава богата душевност като нейната и толкова човечни да са повече един ден и да не се получи така, че някога децата ни да ги гледат като музейни експонати или да се наложи да им разказваме за тях, защото те няма къде да ги видят в едно роботизирано и злобно общество лишено от емоция, от ценности и морал.

От конкурса Мини благодеятел