Добрите хора

Беше преди 3 години. Връщахме се от почивка на морето. Бяхме на час от дома, вече предвкусвахме удоволствието да се върнеш вкъщи. Крояхме планове да изненадаме на вечеря баба и дядо…
Колата поднесе. Стана неконтролируема по надолнището. Премина през другото платно, обърна се и се повлачи в канавката. След страшен удар стана тихо. Най-страшните минути в моя живот: Деца, обадете се! Излязохме като по чудо живи от обърнатата и смачкана кола. Бяхме в шок от случилото се.
И тогава около нас се оказаха добрите хора. Вече бяха спрели две коли, за да помогнат. Семейство от Горна Оряховица приюти уплашените ни деца в своята кола, при своите деца и предлагаше варианти за помощ. Млад мъж от софийска кола подаде телефона си, за да повикаме приятели, обади се на бърза помощ.
И други коли намаляваха скоростта и питаха: Има ли нужда от помощ? От всички хора наоколо струеше загриженост, внимание, топлота, които направиха трудния за моето семейство момент по-поносим.
Откараха ни в бърза помощ. От нашите спасители остана у нас усещането, че не сме сами.
Остана и номерът на GSM на младия мъж. Даде ми го приятелката, на която позвънихме за помощ. Един месец след случилото се, когато завърши лечението на малкия ни син, пострадал най-много при катастрофата, аз се обадих, за да благодаря. Спокоен глас попита как е детето, след което пожела здраве и щастие на семейството ми. След разговора изтрих номера от телефона си.
На семейството от Горна Оряховица благодарих лично. Няколко дни след катастрофата, на 15 август, цялото семейство се връщахме от църква, където запалихме свещички за здраве и благодарихме на Богородица, че сме живи. Изведнъж децата се развикаха: “Това е колата на онези хора!”. След няколко дни аз я познах пред един магазин и благодарих на добрите хора. Макар да усещах, че думите са слаби в сравнение с това, което чувствах към тях.

На тези хора не знам имената. Всеки продължава своя живот. Надявам се да са щастливи в момента и все така добри.
За мен те са благодеятели и заради урока, който получихме от тях – човек трябва да е състрадателен, да помага, да е добър!
След катастрофата лежахме в болницата с малкия ми син. При всички разговори с колеги и приятели аз повтарях: “Не е вярно, че сме се увълчили. Добри са хората!”
В болничната стая лежеше възрастна ромка. С много белези, видимо страдаше. Потресох се от разказа на другите жени от стаята за сполетялото я. Събирали дърва в гората. Натоварената кола се обърнала и затиснала нея и съпруга й. Тя се освободила и пълзяла осем часа до селото, за да намери помощ. Край нея профучавали коли, но никой не спрял. Жената плачеше от болка и мъка: “Няма добри хора вече!”.
Вечерта стоях до пострадалото си момче. Молех се да се възстанови по-бързо и наблюдавах ромската жена. Тя беше самотна и нещастна и сякаш изолирана и тук, в болничното ни малко общество.
Не, в моя свят има добри хора – благодеятели и спасители. Просто те не са минали покрай пълзящата пострадала жена... Ние не сме минали... Иначе щяхме да спрем и да помогнем...
След преживяната катастрофа от нас и след срещата с добрите хора – Младият мъж от софийската кола и семейството от Горна Оряховица – аз знам, че е така. Щяхме да спрем и да помогнем!

Разказът участва в конкурса Мини благодеятел