Това е другият технически въпрос, който създава неудобства на много от родителите. Детето трябва да бъде заведено и взето в точно определени часове, които най-вероятно ще променят графика на вашето ежедневие. Някои дори трябва да помолят за промяна на работното време, да не говорим, че понякога това е невъзможно и дори се налага промяна на работното място.
Когато налице са двама жертвоготовни родители е по-лесно, когато има ентусиазирани баби и дядовци – този ангажимент се превръща в многогласна песен – за да няма проблеми, единственият важен момент е да си направите синхронизиран график, за да не стане така, че от многото кандидати за придружители в един момент всеки да си мисли, че детето ще го прибере някой друг.
Най-неприятен е моментът, когато родителите са супер ангажирани и няма близки, които да помагат. Тогава единственото решение е да се наеме някой, който да изпълнява тази роля и да наглежда и занимава детето докато родителите се приберат.
Ако обаче родителите нямат достатъчно финанси, за да наемат човек, както обикновено се случва със самотните майки, тогава положението става наистина тъжно и може да се видят мрънкащи и уморени деца, които стоят по офисите, докато свърши работният ден, понеже няма кой да ги гледа в къщи или такива, които от малки са научени да стоят сами вкъщи – но последните, разбира се, не могат да бъдат видени от обществото. За съжаление няма облекчения – като намален работен ден за работещите майки, така че те трябва да се оправят както могат.
Ако искате да дадете добро образование на детето си и да го запишете на курсове по чужд език, спортни занимания, рисуване или каквото и да е допълнително, всъщност ако направим една малка сметка излиза, че трябва да се ангажират няколко човека само с воденето му от едно място на друго, или един член от семейството да се занимава само с това. Вече наистина започвам да се чудя как хората успяват например – да заведат детето в 7.30 на училище и да го вземат в 16 часа, ако са на работа до 18 ч. и имат поне половин час път от едното място до другото. А съвсем изумявам как се съчетава работата с грижата за детето, ако трябва детето да се вземе на обяд и да се заведе на друго място на занималня или извънкласни дейности. В повечето случай едно от двете страда и май в нашето общество винаги е за сметка на децата. Тъжно, но факт.
Разумно решение е няколко майки да се споразумеят да обединят усилията си и да си разпределят тези ангажименти. А най-добре би било, ако и държавата като такава помисли за някакво по оптимално решение, за да не се оказва, че родителите нито работят ефективно, нито успяват на децата си да обърнат необходимото внимание.
В момента се измислят различни програми за увеличаване на раждаемостта, за подобряване на социалния статус, но като че ли все още това са само предизборни думи, на които никой не вярва и в действителност не може да се разчита.