Отговорност – нова дума в речника на първолака

Първият учебен ден е свързан с нови отговорности за детето. Да не говорим, че някои деца за първи път се сблъскват с това ново за тях понятие, тъй като са имали безгрижно детство, правели са винаги всичко каквото поискат и както поискат, било им е постоянно угаждано и всяко тяхно желание е било незабавно изпълнявано. Именно този тип деца тепърва ще трябва да научат що е отговорност и каква е нейната роля в бъдещия им живот. И изобщо не завиждам на учителките, на които ще им се наложи да работят с такъв тип деца, защото каквато и заплата да им предложат ще им се види малка за това изпитание на нервната им система.

Добре е разбира се децата да знаят що е отговорност отпреди. Ако са имали домашни задължения като да изхвърлят боклука, да подават гърнето на малкото братче или сестриче, да дават вода на домашния любимец... каквото и да е, но да знаят, че точно те имат грижа да свършат това и ако не го направят, някой, дори самите те могат да пострадат.

Обаче дори да са имали такива задължения, сега идват нови – винаги да си в прилично облекло, винаги да си навреме, да си си написал домашното, да си научил уроците и какво ли още не. Всичко това са нови отговорности, които се струпват изведнъж на крехките плещи на малчуганите и в повечето случаи им идва в повече.

Още от самото начало започват недоразуменията между учители, ученици и родители и то за съвсем елементарни неща. Например госпожата е казала да занесат на следващия ден букет есенни листа, детето разбира се на часа е забравило за това си задължение. Родителят въобще и не предполага, че госпожата изисква нещо, ако въобще има време и сили да се занимава с учебните неволи на детето си. И на следващия ден се оказва, че Гошко е отишъл без необходимите материали. Ако учителката го скастри, може завинаги да убие ентусиазма му за учене, да създаде един бунтар или аутсаидер.
И то за такова дребно нещо. Възрастните забравят за отговорностите си, та какво остава за децата. Как изведнъж да запомни толкова много неща и толкова много нови изисквания. Разбира се, че е стресиращо. Да не говорим, че понякога детето се чувства загубено и объркано в този нов свят – госпожата само изисква, мама и татко си имат работа и бързо идва моментът, когато детето губи нишката, отчайва се и си казва – не мога да се справя, като ще ми се карат постоянно, защо изобщо да се старая. И проблемите започват.
Затова е необходимо търпение и от страна на родителите, и от страна на учителите, но е абсолютно задължително децата да проумеят що значи отговорност и то именно персонална отговорност – за личните действия и бездействия.
Защото това е изключително важно качество за бъдещото им изграждане като личности, а към момента е доста непопулярно из нашите земи. А как ще научим децата си на отговорност, ако самите ние не сме такива? Не е много ясно и може би именно заради това си стоим все под кривата круша, защото винаги смятаме, че е нечия чужда отговорност да свърши онова, което трябва да се свърши. Първенци сме по скатавките, по прехвърлянето на отговорност и по бягството от отговорност. Е, с какви очи тогава искаме децата ни да са отговорни? Дали да не вземем да си преговорим заедно с нашето малко момче или малко момиче що е отговорност, защото вече няма как да се скатаем – защото именно ние сме отговорни за неговото бъдеще, въпреки системата, въпреки костюмираните мутри, въпреки арогантните юпита, въпреки невежеството и въпреки потопа от повсеместна безотговорност.
И ние сме онези, които трябва да му помогнат да поеме и своята част от отговорността.

• Първият учебен ден
• Трябва да се приготви стаята на първокласника
• Удобната раница – важна за ученика
• Цветя за първия учебен ден
• Фотоапарат, камера за първия учебен ден
• Проверка на пътуването до училище
• Кой ще води и взема детето
• Удобни дрехи и обувки
• Спортен комплект и принадлежности
• Канцеларски материали
• Кутия за храна
• Цената на тетрадките
• За първи път на училище
• Часовникът звъни – време е!
• Госпожо, пишка ми се...