Отличен шест за г-жа Лила

Моят ангел лекичко хълцукна, след което изпих чаша вода и умърлушено отидох да спя.
А всичките ми чакри, биополета, аури, бяха уплашени и наранени. И на ум си промърморих : "Аз лекар ли съм? Член на разни асоциации? Пиша ли за душите? И въобще накъде с тия две дини  под една мишница?" И тъй-като неволята учи, за отрицателно време нещата се раздвижиха, документите и на двамата ми родители- инвалиди бяха окомплектовани, аз започнах да си работя работата спокойно, а домашното привидение бе нащрек. Хоп. От г-жа Павлина папката с документите попадна при г-жа Недева. Хоп. Г-жа Недева изпрати г-жа Лила. И тук ми е речта за малкия благодетел. Аз не съм наивен човек. Или може би мъничко. От пълен Дон Кихот, някак си животът започна да ме превръща в реалист. И въпреки скептицизма си че ,"В България нищо хубаво няма за такива като нас",домашното привидение ме хваща за ухото и казва:"Недей да хленчиш. Беше уплашена. Пиши за Лила!".

Та г-жа Лила, която е падагог и само като я погледнеш, вече си наясно, че шест-пет няма, а три-четири хич. Стегната, с добре оформена прическа, без показалката, но тя ще се появи скоро, се зае с двете мили родни картинки.
За първи път аз бях без двете огромни торби с млеката. И нямаше защо да отговарям – "Ама Вие д-р Т. накъде с тия торби?"
За първи път, не тичах по разни поръчки, като в това време можех да си гледам докторлъка, ама нали уж съм добър психотерапевт?
За първи път, можех да помисля що годе нормално как да се облека по-прилично. А и  нали пиша и все пак хората ме познават. А за друга страна в Европейският съюз май още ми е рано.
И в крайна сметка, осъзнах, че чрез г-жа Лила, аз ще мога да опиша историята с моите родители, така че и да помогне и на много други възрастни хора. И си направих някои изводи:
1. Когато човек намери подходящия малък "благодетел" , т.е. социалният асистент, такива двама юнаци ще се чувстват в последните си години сигурни и достойнството им няма да се урони.
2. Такива като г-жа Лила са като бялата лястовица, защото наистина "много мъка има на този свят".
3. А на такива като мен този случай трябва да им е за урок. "Пиши, защото от тук нататък което напишеш за тях двамата, ще го четат други също с възрастни родители в къщи и да мислят!

Освен това се оказа, че учебникът ми по проблемите на стареенето просто е неоткриваем…
Г-жа Лила! Благодаря ти! Оказа се, че малък благодетел има и за моите родители. А може би те го заслужават, защото и те са били такива благодетели навремето за други хора.
Това е моят етюд за добрината, за благодетелите в миналото, за благодетеля в настоящето и с идеята от един американски филм "Предай нататък".

От конкурса Мини благодеятел