Животът е низ от изпитания

Един от любимите хора в моето семейство е баба ми.Тя е наистина един добър човек! През живота си е преживяла много трудности,които са калили характера й и са я направили по-силна.
Баба ми е от село Марково.Родена е в многодетно семейство.Има шест по-големи братя.Принудена е да живее в бедност,лишена е от много неща,но може би това е предпоставка на нейния борбен дух впоследствие,на умението да се радва на простите неща в живота.След като завършва осми клас,продължава образованието си в Пловдив.По-късно учи в Акушерския техникум.Изключително рядко се вижда със своето семейство,което пести от мизерните си доходи и прави всичко възможно,ако не пари,то поне някой буркан със сладко или лютеница да й изпрати.
Още от малка баба научава,че животът е низ от изпитания,които се изпречват на пътя на човек.
След дипломирането си като акушерка,тя заминава на работа в село Славейно.Там има родилен дом.Започва да работи в него,но поради липсата на здравни служители,ходи и в другите близки села и обслужва нуждаещите се.Независимо дали вали,дали светкавиците срязват небето,гръмотевиците разлюляват земята,тя денонощно е на разположение.Това е времето,през което все още липсват превозни средства,баба ми е принудена пеша да обикаля районите и да се отзовава.Тя е един раздаващ се човек,който с цялото си сърце желае да помогне на другите.Въпреки трудното си детство,тя не се е озлобила към света и хората,напротив-научила се е да обича и да дарява  любовта си.В колко снежни виелици е стиснала пръсти и се е молила да стигне по-бързо,за да не се случи нещо лошо.Чуе ли в телефонната слушалка,че в някое село или махала чака родилка,нито миг не се бави.Тгъгва веднага,дори по престилка понякога.
В това селце се запознава и с бъдещия си съпруг.Той е завършил Военно Танково училище и е с професия офицер.Поради военна служба на дядо в Крумовград,двамата се преместват да живеят там.Баба ми продължава да работи по специалността си.Продължава да дарява добротата си на нуждаещите се.Тя обслужва с цялата си любов своите пациенти,многократно се налага да става кръводарител.Изцяло се е отдала на хората,може би за нея това е смисълът на живота-да помагаш на другите!
Но ето,че животът отново изпраща едно тежко изпитание.При изпълнение на задължение в службата,дядо ми е тежко ранен.Прострелян е в бедрената артерия.Скъсва се най-големият му кръвоносен съд.С вертолет е пренесен до Военната болница в Пловдив,а после и в София.Раната е голяма,той загубва значително количество кръв,налага се кръвопреливане от двадесет и трима войници.След направена операция,той започва да се възстановява.
Наред с това,тя продължава да работи.Винаги е готова да помогне на хората,да им вдъхне вяра в собствените им сили така,както вдъхва живот на малките кресливци.
Но идва ново изпитание.Баба е принудена да постъпи и прекара четири месеца в болница,защото има спукване на апендикса.Състоянието й е тежко.Диагнозата е перитонит.С опасност за живота й е.Оперират я много пъти.Въпреки лошите предсказания на лекарите,се случва чудо-тя започва да се възстановява.Помага й вярата.Вярата е тази, която премахва съмненията и колебанията,отчаянието и дава възможност на човек да прояви истинския си потенциал.Не е важно толкова дори какво се случва,а нашето отношение към него.Всички знаем,че чашата може да бъде видяна като наполовина пълна или наполовина празна,според това дали нагласата ни е на оптимист или песимист.На всеки се дава толкова,колкото е вярата му!
След тези тежки изпитания ,баба ми е отново но крака,продължава да работи по специалността си,продължава с пълна сила да вдъхва живот.Самата тя има свое дете-моята леля,която днес също е лекарка.
Семейството се мести в Пловдив.Баба ми забременява отново,но за съжаление бебето й не се ражда живо.Тя успява да преодолее мъката в душата си,продължава да обгръща с майчина топлина семейството си.След известно време на бял свят се паявява и майка ми.Баба и дядо живеят щастливо.Те обгръщат семейството си с топла родителска ласка,грижи и внимание,въпреки че са страшно заети-иэцяло отдадени на професиите си.За тях аэ мога да кажа само добри думи. И сега баба ми се раздава от все сърце,помага ни ,грижи се за нас,а и за другите хора.Дядо ми е най-искреният е безкористен човек,когото съм познавала.Милата ми баба е акуширала двете си дъщери,тя е изродила мен,брат ми и двамата ни братовчеди.С всеотдайното си сърце и до днес тя подкрепя всички нас,въпреки болката от смъртта на дядо ми.Баба се справя със страшно много трудности,наистина притежава борбен дух,който с всеки изминал ден се закалява все повече.Не мога да си представя колко тежко й е било,а може би и колко все още е.Много се радвам,че съм внучка на такива прекрасни хора! Тя е изродила толкова бебета,че дори не могат да се преброят.Някои вече са над петдесетгодишни.Искрено се надявам да бъде щастлива.Много я обичам!Благодаря на Бога,че тя е моя баба!
Мисля,че в живота,човек може да срещне трудности,но той трябва да съхрани вярата,надеждата,любовта си и да не им позволи да угаснат никога.Дори да няма изход,кой е казал,че трябва да спрем да го търсим?Доброто е добро! По един или друг начин то винаги се възнаграждава!

Баба ми се казва Димитрия Трендафилова Бечева и е на 71 години, живее в Пловдив.
 
От конкурса Мини благодеятел