Доброто в баба

Когато в един слънчев августов ден наша близка ни съобщи, че й е поставена тежка диагноза, неизличима болест с уклончивата лекарска присъда:" има надежда,ако няма разсейки...", баба пое ролята на надеждата и с всички сили се бори да съхрани духа  на вуйна Роза. Вярвайки в силните лечебни свойства на козето мляко, винаги усмихната и мила, тя поднасяше този вълшебен елексир на вуйна. Бореше се с отчаянието. Вярваше, че с грижите си, позитивното мислене и дълбока надежда, заедно всички ще успеем да преборим коварната диагноза. Събираше ни на обеди и вечери със случай и без случай. Помагаше на вуйна в топла семейна обстановка. Вратите на дома й бяха повече от отворени за вуйна, която след всяка поредна химиотерапия ставаше все по-слаба и безжизнена. Баба не спираше да се старае. Не спираше да вярва. Когато лекарите сведоха глави и заявиха, че повече нищо не може да се направи, баба не се предаде. Тя започна да събира информация, да се допитва до хора, да докаже още веднъж, че чудесата се случват. В гърдите й туптеше сърце със силното желание да помогне. Дори когато страхът от жестокия дуел с надвисналата смърт пропълзяваше в съзнанието й, тя повдигаше глава и дух и ... се надяваше. Очите й изразяваха някаква неземна сила, океан от решителност и молитва. Събираше зеленчуците и плодовете, които отглеждаше в собствената си градинка и вярваше, че онова, що е създадено с любов ще посее
любов. С тези витамини баба се опитваше да засили имунната система на вуйна Роза, да събуди гаснещата й душа. Баба не знаеше какво е умора. Не се спираше. Дори когато вуйна не можеше да се движи или става сама, баба, накуцвайки с бастунчето си, в дъжд и слънце, отиваше в дома й, за да стои до леглото й. Да я подкрепя. Да бъде. Да е! Бореше се с непобедимото в неравната вече борба. Бореше се с предрешеното и ... загуби. Загуби вуйна – човека, но не и вуйна – духа. Болестта беше по - силна. Болестта надви човека. И макар и трудно, макар и болката от загубата да остава и раната да кърви и макар чудото да не е видимо, то се усеща във всички сетива и действия на баба. Онова чудо, което като торнадо от емоции и всеодайни грижи до последно пулсираше в цялото й същество. Защото по-късно в селото на вуйна всеки приказваше за баба. Преживе тя споделила с приятели и близки, че баба й е повече от сестра или майка – баба е надежда, орлица, доброта и блян, помощ.

Трудно е да се пише за тъгата и болката, особено, когато са реални, а не измислица. Особено, когато са преживени, но не и заличени от сърцето и душата. Но стореното добро винаги вдъхновява. Стореното добро винаги просълзява. Със силното си и категорично присъствие, баба всекидневно проповядва безценното чисто човешко поведение – да правим добро въпреки всичко и всички, за да бъдем в хармония със себе си. Днес тя е един щастлив човек.

Името на добрия човек е Ганка Крумова, 67 г, гр. Кюстендил

От Мини благодеятел