Против униформа, а защо?

Г-жа Георгиева споменава, че Армията, Полицията и много други институции носят униформа, но не да се изравняват, а за да се отличават. Да се знае, че лицето, облечено по определен начин, в случая с униформа, принадлежи към съответната институция. Дори и лекари и зъболекари са облечени в бяло. Пилоти и Стюардеси в авиацията, винаги всички са се възхищавали на винаги добре поддържаните и облечени в униформа служители. Капитаните на кораби, без значение дали е товарен или круиз, ... винаги елегантни в униформите си, ... дори и Свещениците, Божийте служители, монаси и монахини, имат своите униформи, раса и т. н. Да сте ги видели с раздърпани парцали или с мини поли?!

Говорим за отличаване и никой не говори с презрение или неуважение към упоменатите от мен служители. В цяла Европа децата или по-точно учениците са в униформи, към съответното учебно заведение, не за да заличават “имуществено неравенство”, ... а за да се отличават и да се знае, че това е ученик. Ученик, който посещава училище, спазва правила и норми на поведение и най-важното, ходи на училище, за да се научи.

Така, дотук добре, а какво наблюдаваме ние в нашата родна държава и защо винаги правим нещата да са много по-сложни отколкото са?... Но така е, ние обичаме сами да си правим проблемите и после гордо да се тупаме по гърдите и на всеослушание да заявяваме, че ето на, разрешили сме проблем!!! Няма нужда да се споменава, че в България в момента има само две групи общество: много богати и крайно бедни, ... но тук не се говори за заличаване на социалното неравенство, а за възпитанието на децата, което, за съжаление, вече почти не се забелязва, всичките признаци за елементарно възпитание, отдавна са изчезнали и то именно в имущественоимащите, г-жо Георгиева. Именно униформата е начин да покажем на децата да вземат образованието на сериозно, да знаят, че тяхната “работа” е именно посещаването на всички учебни часове и най-важното, но не на последно място, е израстването на тези деца в обществото със знания и умения.

Искам за малко да се отклоня от темата и да споделя с всички тук, че имах възможността да гледам едно предаване, в което задаваха елементарни въпроси на нашите родни ученици, нагиздени, напудрени, приличащи повече на уличници, които се кикотеха пред камерата така кокетно, ... и мигаха с невеж поглед, че просто ми стана отвратително... Това ли са днешните ученици?... Облечени с раздърпани парцали непрани с месеци, нагримирани като за карнавал, с по няколко телефона, а интелектуалното им ниво е равно на ...

Какво лошо има в това да има униформа?... Така поне всички ще са еднакви и няма да се знае, че онази блондинка в скъпите дрешки на третата редица в дясно е дъщерята на г-н Петров, директора на банка, но за съжаление, ако знанията й отговаряха на броя на джобните й пари за ден и бяха малко по-малко от абортите, които е направила за 14 г. възраст, това би било едно много умно дете!

Семейното възпитание е много важно, г-жо Георгиева, а не имущественото неравенство. Когато децата не го получават ето какво става. И именно заради това са училищните правила, поне там да са еднакви и еднакво да получават знания, но друг е въпросът, че по различен начин възприемат учениците ни, било то бедни или богати. Ученика е ученик до 18 г. възраст. Неговото задължение е да посещава занятията си редовно, това е неговата работа и заради това Държавата плаща детски добавки, това е тяхната “заплата”. А какво получаваме в последните няколко години от страна на нашите ученици, нашата гордост: безразличие, неуважение, отяждане, непослушание, лицемерие, невежество, ... ето това ли е нашата гордост???

И очакваме, че Държавата ни ще се оправи, когато властта попада в ръцете на немарливи, алчни и безскрупулни същества, наречени ученици?? Ега ти бъдещето, А??? Да, най-лесно е да си създаваме правила, защото лесно си ги нарушаваме, .. и още по-лесно е от нещо да направим нищо, както се случва в момента. Ние нямаме ученици, ... имаме потенциални проститутки, бъдещи убийци, вече и крадци, .. добри лъжци, някакви двукраки същества със закърнели мозъци.. но не и умни ученици.

Боли ме, че го казвам, боли ме, че го пиша, но жестоката истина е това, и докато си крием главите в пясъка, нашите мили ученици, ще ни “опъват” отзад!