Нощното напикаване – стрес за майките

Нощното напикаване може да притесни и най-спокойната и уверена майка. Тъй като съвременните родители са облагодетелствани от памперсите, изцяло забравят за един наистина голям проблем в миналото: постоянното пране и сушене на пеленки, смяната на найлончета и подложки в леглото на бебето.

Затова и когато детето стане на година и половина (или когато родителите решат) и неизменно дойде най-последното време за отказване от памперсите, майките изведнъж се стресират и смятат, че нещо непоправимо се е случило със съкровището им. В повечето случаи обаче няма нищо обезпокоително. Просто пикочният мехур все още не е привикнал на режим, детето не е свикнало да се контролира, а родителите не желаят да се откажат от комфорта си.

Затова колкото по-рано започнете да правите опити да отказвате детето от памперсите, толкова по-бързо ще забравите за мокрото креватче. Най-добре е отначало да започнете да махате памперса през деня и то когато времето е топло. Тъй като до тогава детето е свикнало винаги да му е сухо, топло и приятно, но вече се оказва, че ситуацията се променя и то трябва да намери начина как да се приспособи към новата среда. Лесно е като му помагате от време на време с въпроса: Пишка ли ти се?

Малко по малко то ще осъзнае, че когато му се допишка, за да не се намокри и нацапа, може бързо да си свали гащичките или да каже на мама, че има пиш. В никакъв случай не му се карайте, че се е напишкало и не го стресирайте, защото тогава то може да започне да се подмокря само при мисълта, че ще бъде наказано.

Детето постепенно ще изгради рефлекс и дори нощем ще започне да се събужда сам'о, когато му се пишка. Определен период от време може детето да бъде през деня без, а през нощта с памперс. Ще се изненадате, когато повечето от сутрините ще намирате памперса сух и чист.

Ако сте пропуснали този момент, не е фатално. Специалистите съветват да будите нощем детето през няколко часа и да го подканяте да използва гърнето, както и да ограничите течностите, които детето пие преди лягане.

Ако обаче проблемът с времето не отшумява, трябва да се обърнете към лекар или към психотерапевт.